Кредитният инспектор

– Обичам да гледам курвите да си го начукват отзад сами в гъза…

Катя продължаваше да си го набива безспир. Харесваше й члена, но не й харесваше, че няма да може да си пипа путето. Халката й се отпускаше все повече с всяка секунда.

Първата бяла струйка бликна в нея с мощен тласък от Андреев. Тя застина, изчаквайки го покорно да изпразни съдържанието на топките в задника й. Нямаше и помен от манипулаторката Катя. 

Докато слизаше от вратата на луксозния автомобил, красивото стъпало на дамата, обуто с висок ток, стъпи на криво.

– Оххх… , и Катя забеляза бримка на чорапогащника си; красивото й лице се сви в гримаса.

Обърнаха към къщи; мъжът й я изчака да си смени чорапогащника, и след 15 минути бяха по обратния път към банката. Към така важната среща за спасяване на милионерския им начин на живот. Много мрачни облаци се струпаха над семейния бюджет, и сега се налагаше да се молят, в буквалния смисъл, на разни банкери, за да поемат многомилионните им дългове, и да спасят живота си, макар и на кредит.

Този път тя внимаваше като слизаше от колата и дупето й връцкайки пое по тротоара. „Чук-чук-чук” , почуквайки с токчетата си. Стилната рокля, която бе облякла, бе взета същия ден от един от най-скъпите бутици. Но едно нещо нея много я вълнуваше – да лъха сексапил и лукс от външния й вид. От бельото до червилото и всичко останало.

Фигурата на Катя Петрова, жената на бизнесмена Стамен Петров, все още предлагаше приятна гледка, гледка на тялото на 20 годишно момиче, макар че тя надхвърляше 36. Мъжът й бе доста по-възрастен, поради което кокетната и екстравагантна г-жа Петрова често флиртуваше с по-млади мъже, които и често гостуваха в постелята й. Обичаше да се наслаждава на живота, да харчи много пари, да прави секс с млади и силни мъже, но винаги им оставяше чувството, че тя е тази която диктува условията, тя бе жената манипулаторка. Обичаше да смесва полезното с приятното – да използва мъжете за разни цели, докато прави секс с тях за нейно удоволствие.

След малко вече разглеждаха условията на кредита, който им предоставяха. Това бе последната банка, която им остана да посетят. Всичките им предлагаха ужасни условия, с оглед на това, че бяха почти фалирали. Тук положението бе почти подобно с минимална разлика в тяхна полза. Но докато мъжът й четеше клаузите, Катя се загледа в младия управител. Хареса й. Веднага в главата й се зароди мръснишки план, как да го накара да подобри финансовите условия; все пак и тя щеше да бъде засегната – намаляване на месечния й бюджет за харчене и промяна на стила й на живот. Знаеше, че мъжете лесно приемат условия, когато жена им предлага нещо.

– Г-н Андреев, бихте ли ми показали някои примерни други кредитни схеми, ако не възразявате, все пак, ще теглим кредит за милиони!?, и кокетно примигна

– Да, разбира се, г-жо Петрова, но трябва да отида да ги взема, ще се забавя малко.

– Но моля ви, тъкмо ще разгледам централата на банката, ако не възразявате да дойда с вас?! Мъжът ми ще дочете клаузите, докато се върнем.

Стамен продължи да чете, без да вдига глава. Влязоха в стая с много архиви. Андреев почна да търси, но Катя го прекъсна.

– Виж, нали мога да ти говоря на ти… , и белите й зъби блеснаха в усмивка,…Искам да говорим директно за условията по кредита. Какво ще кажеш с тази писалка да подпишем договора с двойно по-добри условия за нас? , в ръката си държеше писалка от злато, току що извадена от розовата й чантичка – Вирсаче.

– Хммм? …само леко с усмивка, успя да отвърне Андреев, тъй като това предложение тип нареждане откровено го смути.

– В замяна на доброто ти отношение, аз още тук и сега ще ти направя това, което желае всеки мъж от една жена… френска любов. – и лакираните й в червено пръсти закачливо докоснаха долната част на ухото му, след това и лицето му.

Андреев усмихнат помисли половин минута и отвърна с хладнокръвие:

– Само че не тук… и стисвайки един път гърдата й през роклята, продължи – Ела в другата стая.

Той вече седеше удобно на широкия кожен стол, свалил леко панталона си, а Катя се наместваше между краката му, на колене. След малко устата й започна работа. Още не бе в пълна ерекция, за това и не бе трудно да му налапа целия кур. „Бльок бльок бльок…” чуваха се звуците от устата й пълна със слюнка, поемаща хуя. Косата й, права и кестенява, падаше надолу покривайки бедрата му. Андреев я обхвана с длан на плитка и я повдигна горе, за да вижда добре. Ръката й, със скъпоценен пръстен на всеки пръст лъскаше хуя му а после се редуваше с устата й, която чевръсто се движеше нагоре надолу, засмуквайки с ярко червените устни. Кура му бе достигнал максимална твърдост.

– Мммххх… а така… яж ми хуя… – закачливо но с нисък тембър каза Андреев и натисна главата й.

След още няколко минути наслада, той я дръпна рязко за косата и я подкани да се надигне.

– Застани на бюрото… – и я обърна с лице към бюрото, притискайки тялото й надолу. Точно към бюрото бяха прозорците, със спуснати напълно щори.

Дупето й бе вирнато; високите токове си вършеха работата. Той поразтвори краката й, пъхайки своя между тях. Тя мълчеше, леко възбудена… имаше нужда да бъде наебана, макар че първо му предложи само да му духа. Даже спусна ръката си долу, точно на сливата, за да я поразтърка. В същото време Андреев повдигна тясната й къса рокля на кръста, и скъса чорапогащника точно където трябва с малка дупка. Единствената преграда остана прашката й, силно впита в дупето, подаваща се само горе. Катя сама бръкна между бузките и си измести прашката, потърка путката си с пръсти, даваща му достъп. Вчера бе на процедура за обезкосмяване и сливата й бе лъскава и мокра. Какво ли не прави една путка, за да изглежда добре и за да поеме кура. Но за нейна изненада, Андреев не насочи хуя си там, а малко по-нагоре и опря на ануса. Не помръдна повече. Тя извърна леко глава към него.

– Начукай си го сама отзад…

Катя обичаше аналния секс, за това и засмука средния си пръст на лявата ръка, целия. След като го наплюнчи добре, го върна обратно отзад и той бавно потъна в ануса й. Мислеше си за това как след малко пръста й ще бъде заменен от члена и как приятно ще свърши докато й е отзад…ммм…Минута, две продължи да го мушка така сама, за да се намокри добре и разшири за това което й предстоеше да поеме. Дясната й ръка помагаше да разтвори сама дупето си. Неговите длани единствено я плескаха здраво. Изкара пръста си бавно и обхвана хуя със същата си ръка. Понамести си го сама добре на отвора и леко даде назад дупето, за да го поеме в себе си. Не стана лесно… изчака няколко секунди леко натискайки се на него, за да се намърда добре главата му, която преодоля ануса и потъна. Чак предния месец бе правила анален, за това и в момента дупето й бе прилично тясно. Обикновено за ден два аналният й отвор си възвръщаше напълно стегнатостта, но последния път си спомни как един от любовниците й попрекали и трябваха около три четири дена.

Катя натисна пак леко назад и члена потъна още. Усети дупето си да се притиска в него, което означаваше че целият хуй е потънал в нея. След това започна движения напред и назад, начуквайки си го. Механично, ръката й се стрелна на клитора й. В същия миг Андреев и дръпна ръката от там и постави двете й ръце на гърба, хващайки ги с неговата:

– Днес няма да свършиш скъпа…днес ще бъдеш наебана отзад само за мое удоволствие, наслаждавай се на хуя в гъза ти.

Докато тя все още се чудеше на думите му, той се пресегна с едната ръка и дръпна щорите на горе. Зад стъклото се показа… мъжът й! Те бяха в съседната стая, и явно стъклото бе потъмнено, защото мъжът й нито ги виждаше нито чуваше и още бе забил поглед в текста.

Андреев се наведе и прошепна в ухото й, докато опъваше силно косата й, за да държи погледа й вперен напред…към мъжа й.

– Обичам да гледам курвите да си го начукват отзад сами в гъза…

Катя продължаваше да си го набива безспир. Харесваше й члена, но не й харесваше, че няма да може да си пипа путето. Халката й се отпускаше все повече с всяка секунда.

Първата бяла струйка бликна в нея с мощен тласък от Андреев. Тя застина, изчаквайки го покорно да изпразни съдържанието на топките в задника й. Нямаше и помен от манипулаторката Катя. Мъжът й още бе пред погледа й, докато Андреев изкара члена от задника й, и избърса капки сперма на прашката и бузките. В същото време се пресегна за златната химикалка и я намести в още поразтворения анус. Остави я така стърчаща, даде крачка назад и шумно си вдигна ципа на панталона, след което оправи вратовръзката си пред огледалото на стената.

Катя се надигна от бюрото и започна да намества дрехите по себе си. С длани напъха и пооправи циците си, които се бяха изплъзнали от чашките на сутиена, под роклята й. Извади химикалката от дупето си и му се изплези, след това я прибра в чантичката си. Чувстваше, че бялата течност е още в нея, но намести прашката си добре отзад както и чорапогащника, който при свалена рокля, не си личеше че е скъсан. Среса косата си, и оправи червилото на огледалото.

Андреев се облегна спокойно на края на бюрото и подхвърли:

– Знаеш ли какво г-жо Катя Петрова, аз не казах че ще се съглася да променям условията по кредита. Не мисля да ги променям.

За миг настъпи мълчание. Катя се обърна към него и бясна извика:

– Мръсник! , и понече да го зашлеви…

Андреев хвана ръката й на време и я свали долу.

– Хайде без драми…или искаш да отидеш и да се оплачеш на мъжа ти?! Хайде отиди, той е отсреща, ще ми е интересно да наблюдавам. Да му кажеш, че не си получила нищо в замяна на предложената от теб свирка? Че и даже си получила…хуй в гъза…

Както държеше ръката й още долу, с другата я придърпа към себе си, натискайки я за задника. Поомачка хубаво дупето й, и през плата на роклята напипа прашката и я опъна силно нагоре, сякаш за да й напомни къде е влязъл преди малко. Плесна я силно по задника и я пусна.

– Добро курве си…

Катя проскърца със зъби…и бясна напусна стаята, тръшкайки вратата

– Скъпа, разгледахте ли схемите?

– Тази банка не ми харесва, да си ходим!

– На теб не ти харесва, но на мен условията ми харесват, сядай да подпишем и после ще си ходим!

Катя тихо седна на стола. Никак не й бе удобно да стои на дупето си, но с мрачен поглед кръстоса крака и се наместваше от кълка на кълка. Усети мокрота на прашката, впита в задника й.

– Много добър избор, г-н Петров! – с двадесет и четири каратова усмивка възкликна Андреев, седнал точно срещу тях.

Стамен се обърна към жена си:

– Скъпа, ще ми подадеш ли твоята писалка, че съм забравил моята…