Лятната ваканция (гей история)

Не вярвах на късмета си.Дори докато пътувахме към село си мислех,че нашите се шегуват.Понеже започваше лятната ваканция в университета и аз бях без работа,мама реши че ще е хубаво да прекарам известно време на село,известно да,например един уикенд, но не и три месеца.Натоварихме багажа взех си лаптопа и всичко което ми се струваше важно,и запрашихме към Враца.Така де към Костелево,където живееха баба и дядо по майчина линя.Татко ми е сирак,когато се запознал с майка ми бил много доволен от това че го приели като собствен син.Истината е че друго яче не е могло да бъде.Той е душичка.Не казвам че е „мека Мара“,напротив а знаеше как да шамаросва когато бях дребосък и правех бели,но и винаги ме поучаваше,първо предпочиташе да ми говори,преди да удари,но понякога наистина прекалявах.

Истината е че така и двамата отиваха един вид при родителите си,което не беше лошо.

Не бях ходил на село от около десетина години.Спомням си че имаше две момчета там, с които си играех тогава,но истината е че не помня нито кои бяха, нито как се казваха.

Когато колата завъртя пред къщата,баба ми, вече ни чакаше.Колкото и да не харесвах да идвам на село,не можех да кажа същото за баба.Тя ме обичаше и то много.Не беше изненада,че като слязох от колата се завтече първо при мен.

-Леле какъв голям си станал.

Не се бяхме виждали от около година,защото когато бяха вкъщи, за Коледа аз бях на семинар в Германия.

-Преувеличаваш бабо.

-Я да ме слушаш,знаеш че аз винаги всичко знам.Щом казвам че си голям,значи си голям.

Друго което харесвах у баба е че не използваше онези селски думички,които често ползваха по тези краища.Тя е била учителка по български език,което няма как да не е оставило следа при нея.Дядо ми беше седнал на двора и се беше подпрял на бастуна си.Него не бях виждал от по-отдавна.

-Здрасти дядо.

-Здравей Ивчо.

Бях кръстен на него.

-Как си?

-Може и по-добре.-Каза той и се усмихна.Аз се наведох да го прегърна.

След като баба ни угои като прасета,реших че ще поспя.

Дните се заизнизваха и въпреки почти неспирната работа по двора,вечерите тук ми бяха скучни.По това време приятелите ми сигурно пиеха бира в Борисовата и се забавляваха,затова и нямаше с кой да си пиша.На седмата вечер,откакто бяхме в село във фейсбука ми се включи момче което не познавах.Изпрати ми покана за приятелство.Нямах и идея кой е,но приех все пак,можеше да е някой познат.Погледнах снимката.Един здрав такъв,сини очи,черна коса.Много приятна усмивка.И все пак в главата ми не биеха никакви звънчета.Писа ми:

„Здрасти “

„Здравей?“,написах аз.

Известно време нищо след това написа:“Май нямаш представа кой съм, нали?“

Отвърнах:“Честно да си кажа да.“

„Преди десетина години,тичахме по дигата на реката и мятахме камъни по жабите.“

Точно сега, се сетих кой е.Името му също,защото го пишеше но и защото се сетих.“Пепи „.

„Брей че се зарадва „.

Продължавахме в същия дух.Петнадесет минути по-късно обаче той изчезна,чудех се какво става, но реших че има някаква работа.Когато на прозореца ми се почука,два пъти.Отворих и погледнах долу на улицата,тъкмо се беше засилил да метне още едно камъче.

-Я принцесата излезе все пак.

Беше Петър.Леле.На живо след десет години изглеждаше като модел.Беше с тесни дънки но не впити.Черен потник,който показваше големите му ръце и най-чаровната си усмивка.Усетих че се изчервявам.

-Много смешно.

-Хайде,гражданче слизай да се видим като хората.

-Две минути.-Отвърнах аз.

Измих зъбите си,смених си тениската и излязох.

Когато се появих той се беше подпрял на оградата и пушеше.След като излязох от портата,той се ухили и каза:

-Минаха пет минути.Бирата е от теб.

-Добре.-Отвърнах.

-Радвам се че се виждаме.

Не отговорих нищо.След малко казах.

-Виж,истината е че до днес не си спомнях нищо за теб.Съжалявам за което.

-Тоя пък-каза Петър-не сме се виждали от десет години.Не очаквах да държиш снимката ми под възглавницата си за толкова време.

Снимката.Сетих се че когато си тръгнах от тук, преди време имаше събор. направиха ни снимка с един огромен Пикачу и двамата се бяхме ухилили. Дадоха ни само една снимка.Спомням си че,скъсахме снимката на две,аз взех тази половина с неговия образ а той, с моя.Какво ли направих с тази снимка.Спомням си че известно време я пазих доста,но след това,нямам представа.

-Е да вървим.-Каза Петър,като ме видя как се умислих.

-Трябва да спреш да пушиш.Вредно е.

-Добре мамо, спирам.

Нощта мина забавно.Запознах се с две момичета.Марина и Кристина,сестри.Ваньо,който също си играеше с нас онова лято,но не толкова много.Веселин, момче което не бях виждал до тази вечер и Васко,също негов приятел.

Бях малко дръпнат в началото, но се по отпуснах.Разказвахме си вицове,естествено всички ми обръщаха внимание защото бях нов и им беше интересно с какво се занимавам.Петър само мълчеше и се подсмихваше.На няколко пъти го хванах как само ме гледа и се подсмихва.Какво ли му се въртеше в главата?Не разбрах тази вечер.Прибрахме се и докато ме изпращаше ме попита:

-Искаш ли утре пак да се видим?

-Разбира се-казах аз- не е като да имам ,кой знае какво да правя.

-Супер ще мина сутринта към седем.

-Защо толкова рано?

-Ще видиш.

На другия ден не се искаше кой знае колко моето присъствие,затова сутринта закусих с баба и дядо,понеже те бяха по ранобудни.И когато дойде Петър се изнизах.Вечерта преди да заспя ми писа да си приготвя хавлия и бански.Сутринта беше захапал една препечена филийка и ме чакаше ухилен.

-Ще повървим малко да знаеш.

-Нямам проблеми.Защо не си закусих като хората,ако беше закъснял с пет минути нямаше да се разсърдя.

-Никога няма да закъснея за среща с теб.-Каза той толкова невъзмутимо.

-Добре-казах аз а вътрешно сияех.

-Искаш ли -каза и навря филията в лицето ми.

-Добре-казах и я захапах от неговата ръка.Дръпнах я с ръмжене и двамата се разсмяхме.

Вървяхме около пет часа.Вече приближаваше обяд и слънцето беше напекло здравата.От мен течеше вода.От Петър също.

-Стигнахме-каза той и се затича.След няколко секунди се скри зад едно възвишение.Аз го последвах и видях как мята тениската и гащите си настрани и се мята във малко езерце.Имаше малък водопад,който едва пърпореше.Но имаше едно сравнително малко езерце.Усмихнах се а Петър каза:

-Хайде мятай се.

-Добре-казах.

Съблякох се и когато погледнах,видях Петър който ме гледаше,за момент ми се стори че ме гледа малко по-странно от нормалното.В следващия момент се усмихна и ме прикани с ръка.

-Студено ли е-попитах когато пристъпих и пъхнах крака си вътре.

-Малко-каза той.

-Малко-казах аз и потреперих когато си дръпнах крака рязко.-Аз няма да влизам.

-Добре-каза Петър и в следващия момент,няколко шепи вода летяха към мен.Излишно е да казвам че полудях.

Метнах се върху него и му потопих главата във езерцето.Той ме хвана за кръста и ме дръпна рязко надолу. Боричкахме се известно време.Излязохме и двамата на повърхността и се опитвахме да поемем въздух.

-Бива си те гражданче.-Каза Петър-очаквах да си по хилав.

-Мълчи селянино-казах аз уж властно и пак се шегувахме.

Плувахме около два часа,като на няколко пъти се пекохме.Говорехме си за всичко.Повече говорех аз.Питаше за всичко. Училищни истории. Как е била първата ми година в университета.Гаджета и други подобни.Не че имах какво да му разкажа за гаджета.Опита ми се свеждаше до,една нескопосана целувка с момиче.Истината е че в това отношение по някаква причина бях малко дръпнат.Нямах идея защо.Просто не беше приоритет номер едно за мен да бъда с някоя.Проблема напоследък беше че се хващах че гледам повече момчета,отколкото момичета.Петър веднага усети че нагазва в тегава територия и се отдръпна с поредната забавна история.

Седмиците се източваха.Не разбрах кога е минал месец тук.С Пепи бяхме неразделни.Другите също се появяваха от време на време за да вършим простотии.Играехме на Плейстешън. Помогнахме на Марина и Криси за да вкарваме, дърва в зимника им.Момичетата бяха наготвили,като за цяла рота.Живота на село беше в пъти по-готин отколкото в града.Приятелите ми пишеха от време на време и ми разказваха колко е скучно там.Аз пък не спирах да публикувам снимки,на всички готини места които посещавахме с другите.Манастири,скали,незнайни водопадчета и какво ли още не.

На четвърти Юли,беше рождения ден на Петър.Събрахме се у тях и се напихме като казаци.Така де другите се напиха като казаци,аз не пиех,поне не много.Живеех на три къщи от тях,затова останах да помогна с почистването.Бях пил най-малко от всички.Родителите му,не бяха вкъщи.Беше ги пратил в леля му, на другия край на селото.Петър се беше проснал по корем на дивана и хъркаше юнашки. Не знам защо,но го намирах за някак чаровно.Прибрах останалото ядене в хладилника и измих съдовете.Петър се мъчеше на дивана.Потупах го по гърба.Той се посвести. Казах:

-Хайде грамадане, дай да те преместим горе.

-М…добре..мм-отвърна ми той.

Едвам се качихме по стълбите.Отворих вратата на стаята му.Заведох го до леглото му.

Тръгна да се съблича.Оплете се в потника си и за малко не падна до леглото.Хванах потника му и го дръпнах.Потника се изхлузи.Петър ме погледна.Но отново,като онзи ден в езерото.Както вълк гледа заек преди да го захапе.Хвана ме и рязко се извъртя с мен на леглото.Покри ме с тялото си приближи лицето си към моето и заговори:

-Сънувам нали.Това не се случва,трябва да е някакъв сън.

След това впи устни в моите.Не можех да повярвам какво ми се случва.Петър държеше ръцете ми със своите.Притиснал тялото ми с неговото,нямаше на къде да мърдам.Устните му бяха горещи,езикът също.Целуваше се невероятно.Усетих как се надървя през дънките и кура му се търка в моя.След това заспа.Така както ме целуваше загуби съзнание.Отместих го от себе си и седнах на земята.Трябваше ми време да осмисля какво се случваше.Петър хъркаше,неподправено а аз се чудех,има ли още нещо в отношението му към мен.

Лунен лъч освети няколко от снимките,на секцията в стаята му,пък те от своя страна заслепиха мен.Погледнах натам и първата снимка,изкарана на първия ред в рамка,беше онази половинка.Половинката от която се хилех като варена тиква.Бях с къси гащета и синя тениска.Прегърнал голямата жълта мишка.

Можех да събера колко е две и две.Ясно ми беше че Петър ме харесва.Харесва ме като повече от приятел.Да си кажа правичката,тази мисъл хич не ми беше неприятна.Усмихнах се на себе си.Излязох от стаята,заключих входната врата и пъхнах ключа под изтривалката.

На другият ден вечерта Петър излезе,след както той,каза цял ден драйфане. Всички му се смяхме.По едно време каза:

-Момичета,мерси че сте изчистили.

-О ама нашия човек,наистина не помни нищо май-каза Марина.

-Смисъл-погледна озадачен той.

-Ми само Иво остана да помогне-каза Кристина.-Марина беше много пияна и едвам я завлякох до нас.

Всички се засмяха шумно а аз срещнах,стреснатия поглед на Петър.

-Какво има-казах аз-да не съм направил нещо не както трябва.

-Не не-каза той-всичко е точно.Ти ли ме качи в стаята ми?

-Предполагам-казах-след като само аз бях останал.

-Какво направих-каза той също толкова рязко.

Подразних му се малко,защото явно не помнеше какво се е случило,то нямаше и как.Но какво пък се очакваше от мен.Да кажа:“ Измляска ме така че ми се отвинти главата.“?Отпих и казах:

-Просна се на леглото и захърка като нерез.

Всички изригнаха.В това число и ние двамата.

По-късно същата вечер когато се прибирахме.Петър беше необичайно мълчалив.По едно време явно пребори страха си и каза:

-Не заспах веднага нали?

-Не-отвърнах му аз.

Той пак се умълча.След това каза:

-И потника си не свалих сам.

-Не.

Пак малко тишина.Почти стигнахме вкъщи.

-Видя ли снимката?

-Да.-Казах аз.

Усетих как ме притисна към една ограда.От двете ни страни имаше гигантски чимшири.Единственото което се виждаше и то ако се вгледаш хубаво,бяха два чифта крака под чимширите.Той се приближи към мен.Лицето му беше на сантиметър от моето.Не се дърпах.Съвсем леко докосна устните му с неговите.Дръпна се да види реакцията ми.Аз само леко се усмихнах.Той също.След това хвана лицето ми с две ръце и ме зацелува както предната вечер.Аз го прихванах за кръста и го дръпнах към себе си.

Умееше да се целува.Явно пак се беше одървил защото нещо кораво се притискаше към мен.

Отдръпна се и подпря глава на рамото ми.Каза:

-Много,ама много те харесвам Иво.

-Виждам.-Казах аз.

След това прокарах ръка до кура му и опипвайки го казах:

-И усещам.

Засмяхме се.Точно тогава,кучето в двора се разлая и двамата стреснати се отдръпнахме от чимширите,с уплашени викове.В следващия момент всички кучета от улицата,чули непознат шум,се разлаяха.

-Край-казах-цялата улица вдигнахме.

След това се засмяхме.

На другия ден Петър го нямаше.Питах другите нямаха идея къде е.Три дни по късно след като дори не ми вдигаше телефона си.Познатото почукване на прозореца ми от камъчета.Веднага станах и отворих.Петър ми се хилеше на среща.

-Къде беше?

-Здрасти и аз се радвам да те видя-каза той леко намръщен,но още се усмихваше.

-Защо не си вдигаше телефона?

-Тайна майна,но съм сигурен че ще ти хареса.

-Смисъл-казах аз.

-Ще видиш споко. Хайде слизай да разказваш какво изпуснах.

Времето отново се източи като за световно.Така и не разбрах кога е станало първи Август.Същият ден,се изсипа порой не виждан за селото.Пак се прибирахме от разходка.Веско ни остави пред Петър и запраши към вкъщи с колата.Първите едри капки закапаха и бързо се превърнаха в порой.Скрихме се в хамбара зад къщата където спокойно преживяха трите им крави.Седнахме на балите слама и гледахме как вали.Ако тръгнехме сега,дори десетината метра до къщата му щяха да ни направят мокри като патици.Звъннах вкъщи да кажа къде съм.Майка ми се поуспокои като разбра че съм на близо.Петър каза на техните къде сме и след това и двамата утихнахме.Това беше първият ни момент насаме,откакто се целувахме в онези чимшири.Петър се изправи и ме бутна назад.Проснах се на сламата и го гледах в очакване.Затвори вратата на хамбара,но не изцяло а само колкото да влиза някаква светлина.Дойде при мен и свали тениската си,докато ме гледаше.Покри ме с тялото си и се зацелувахме.Няма смисъл да ви казвам какво бушуваше в мен,докато се целувахме,а навън с литри се изсипваше вода.Петър се отдръпна от мен и се изправи.

-Ела-каза той.

Качихме се на вторият етаж на хамбара,където имаше още слама но беше значително по безопасно,дръпна едно брезентово парче плат и го метна на няколко бали,подредени като легло.Свали дънките си и ме дръпна към себе си.Свали тениската ми и дръпна моите къси гащи надолу.Хвана ме за ръка и заедно легнахме на брезента.Леле какво клише беше това.На село в хамбара,с работягата. Тук там капваше по някоя капка вода върху голите ни тела.Това ме караше аз да направя някое непредвидено движение или той.Беше невероятно.По едно време усетих ръцете му на дупето си.Беше ново за мен.Езикът му беше в устата ми и изследваше всяко кътче отвътре.С пръст масажираше розичката ми.Отдръпна се и ме погледна в очите.

-Мога ли да те имам?

Мен ме напуши смях.Какво трябваше да кажа,колко момчета които досега не са правили секс,биха му позволили това,ако не искаха.И все пак не исках да развалям магията в неговата глава.Погледнах го с най-перверзният си поглед:

-Твой съм.-Само казах.

Той пощуря.Свали гащите ми със скоростта на гръмотевиците, които се чуваха отвън и покри тялото ми.Започна леко да слиза надолу.Бях се надървил до пръсване.В момента в който усетих езика му на кура си.Изтръпнах.Никога през съзнателния си живот не съм изпитвал подобно нещо.Не разбрах че в същия момент започнах да се празня.Той засмука парчето ми и когато и последните капки бяха в гърлото му се отдръпна и с дяволита усмивка,каза:

-Браво бе бързак.

-Я си гледай,работата всичко това ми е за първи път.

Сега се изчервих яко, а той се постегна.Така, както се бях разкрачил се намести отново върху мен.Беше се подпрял на лакти а аз усещах голия му надървен кур върху моя,който омекваше с всяка секунда.

-Как така за първи път?

-Ами така-казах аз видимо притеснен.

-Не си правил нищо с никого досега-Погледна ме невярващо той.

Ядосах се малко на наивността си,това момче беше с една година по-малък от мен и беше по-вещ в нещо подобно.

-Да и какво-казах аз и се озъбих.

-Нямаш си и на идея колко щастлив ме правиш сега-каза той.

-Смисъл-отвърнах аз.

-Защото мисля да ти бъда първият и последният-каза.

След това хванах краката ми и ги повдигна напред.Зацелува ме а аз усещах върха на главичката му върху туптящия си анус.

-Слушай знам че звучи малко глупаво-каза-но от сега нататък си мой.Никой никога няма да те притежава разбра ли?

Вкара кура си в мен до откат. Парализирах се от болка, инстинктивно тялото ми се стегна и изопна,не очаквах това.Очаквах да е по-нежен.Вярно че бях чел подобни истории,след като се целунахме.Но никой разказ не можа да ме подготви за тази болка.Усещах как всяка частица от тялото ми се е събрала в една точка и иска да изхвърли непознатия обект от ануса ми.Беше все едно да се опариш с вряла вода,но отвътре.Някъде където си бил сигурен,че подобно нещо не може да се усети.Впих пръстите си в раменете му и стисках колкото можех.Пръстите на краката ми бяха свити,навътре и единственото нещо, което исках е той да се махне.Усетил това Петър отново ме зацелува и заговори в ухото ми.

-Обичам те,моля те,само малко,опусни се само малко.И потърпи.Болката ще се махне.

Нямаше какво да губя.Отпуснах се съвсем леко,но пак се стегнах. Болеше ме,беше ме страх.Пак се отпуснах леко,този път за няколко секунди преди да се стегна отново.При всяко мое отпускане,нарушителят вътре в мен потъваше по-навътре.В един момент усетих,как някаква преграда вътре в мен падна. Сфинктерът ми очевидно се отвори и го пое.В този момент,явно натиснал простатата ми,всичката болка се изпари.Сякаш от само себе си,ануса ми се разтвори за него.Усещах лека болка от разпънатата си до пръсване халка,но заедно с нея,нещо което ме караше да усещам,кръвоносните съдове в тялото си.Цялото ми същество сякаш изтръпна и започна да се рестартира отново,но този път усещах всичко.Мирисът на сеното под мен,мирисът на календро и дъжд от отвън.Усещах горещото му тяло върху себе си.Миризмата на пот и мъжество,която Петър излъчваше. Усещах колко са твърди мускулите му.Усещах срамните му косми. Усещах всеки тласък,с който той взимаше невинността ми.Болката беше забравена.Тялото ми се наслаждаваше на всяка изминала секунда.Отново стегнах ануса си,исках да регистрирам още от това усещане.Лека болка,но удоволствието беше по-голямо.На фона на всичко останало вече усещах и твърдият му до пръсване кур в себе си.Беше огромен. Не знаех така и не го видях,но го усещах като такъв.Петър пак ме целуна.Този път всичко беше различно.На фона на всичко около мен.Все едно усещах езика му за първи път.Всеки вкусов рецептор върху моя,регистрираше нови усещания.Когато простенах от удоволствие,сякаш не беше моя глас,сякаш въздухът не дойде от моите дробове.Не вярвах че подобно нещо може да съществува.Петър издаде мъжкарски полу – стон, полу – ръмжене.В един момент за една секунда усетих как всичко в тялото ми се събира в една точка.Бях твърд до пръсване без да се докосвам.Пенисът ми беше притиснат от корема на Петър и искаше да се освободи.В момента в който започнах да се празня,стегнах всичко по себе си,в това число и ануса си.В един момент,започнах да чувствам хуя на Петър да се уголемява.Той изръмжа още един път.Спермата ми се разля между двамата а неговата напълни задника ми,като с горещ чайник.Петър дишаше тежко и се просна върху мен.С перверзен звук,омекващия му кур се изхлузи от дупето ми.

Петър се надигна и се подпря на лакти.Каза съвсем тихо:

-Беше невероятен.Никога досега не съм се чувствал толкова добре.Никой,никога не ме е предразполагал така както ти.Благодаря ти.

Мълчах.Спомените и усещанията ми изчезваха и започнах да осъзнавам колко е не удобна всъщност тази бала сено.Погледнах Петър в очите сякаш го виждах за първи път.Потната му коса, на кичурчета.Лицето му също лъснало от пот.Очите му,като два сапфира.Виждах зениците му и космическите форми които се образуваха в тях.Дъхът му,покриващ лицето ми.По късно през годините осъзнах че за мен това беше аромата на лятото.Без да искам и без да съм мислил каквото и да е било,от устата ми се изтърколи:

-Обичам те.

Усмихна се и ме целуна страстно,притискайки ме към сеното.

-Аз също-отвърна-обичам те,още от преди десет години.Така и не можах да те забравя.

Дъждът продължаваше да вали.

Светът продължаваше да се върти,но вече всичко беше различно.Да ми бяха казали че,мога да се чувствам по този начин,никога нямаше да повярвам че е възможно.Взехме вода от една кофа от долният етаж.Изплакнахме се и по гащи излязохме навън.Силата на водата ни разхлади и ни изми. Прегърнати пред вратата на плевнята стояхме около десет минути.

На другия ден и двамата бяхме болни.Дъждът можеше и да е летен,но беше студен.Времето започна да тече още по-бързо.С идването на Септември,работата по двора се увеличи и вечерите бяха единственото което ни останаха с Петър.Измъкнахме се веднъж два пъти до нашето място с езерцето и отново правихме секс.Мисля че никога нямаше да забравя тялото му и миризмата му.Седмица преди началото на университета ми,си тръгнахме от село.

Баба ми която,наистина нищо не изпускаше.Каза:

-Нали знаеш че ако е писано,ще сте заедно?

-Ама как-погледнах я аз.

-Нали знаеш че нищо не изпускам.

-Обичам те бабо.

Петър така и не дойде да ме изпрати.Предната вечер отидохме до Враца и в един хотел там правихме секс за последно. Спомням си че плаках.Беше ми много тежко.

Седмицата в София,гледах да не се застоявам вкъщи.Защото неминуемо се връщах на село.Университета започна и еуфорията около това,как колегите са прекарали лятото,ме обзе.Да си кажа тогава,във всичките истории които си разказвахме за момент Петър излезе от съзнанието ми.По време на почивката на третия ден,бяхме седнали пред ректората и пиехме бира с още две момичета когато телефона ми иззвъня.Петър.

-Хей-казах аз-какво правиш.

-Нищо припичам се на слънце и пия бира.

-Ха-казах аз-с кой си.

-Ами засега съм сам.Ти?

-Аз съм с две колежки пред университета и също пия бира.

-Каменица-каза той.

-Да-казах-как позна.

-Ми как-каза-ето я къде е до чантата ти. Между другото ако дойда и те прегърна,много ли ще е гей или не ти дреме особено?

-Моля-казах аз а тялото ми се изопна.

Огледах се и пред мен.Точно там където бяхме седнали седеше той.Беше с черния си потник.Тоя потник с който беше когато се запознахме за първи път.Усмихваше се и ми махаше.Затворих и се изправих.Той дойде с мъжкарската си походка.След това ме притисна.

Бистра и Василена се изхилиха мръснишки. А Петър каза:

-Липсваше ми.

-ти повече-казах-на гости ли дойде.

-Гости-каза той-разбира се че не.

-Смисъл-казах аз и го погледнах.

-Ами уча тук-каза той.

-Как така?

-Е как?Нали знаеш,явяваш се на изпити и ако ги изкараш,те приемат.

-Но кога?- Продължавах да заеквам аз.

-Нали помниш онези три дни дето не си вдигах телефона?

Тогава.Беше дошъл за кандидат студентските изпити.

-Казах ти и пак ти казвам-каза той и ме погледна-мой си и на никой друг.Завинаги.

След това се усмихна чаровно. Васи каза:

-Червата ми,мисля че ще повърна.-След това започна да се прави че повръща.

Всички се засмяхме.Само аз си знаех колко съм щастлив.