СЕКРЕТАРКАТА ТЕРЕЗА
Това е истината: наех я заради циците й. Беше глупава като талпа, но пък се превърна в сърцето и душата на компанията. Това, че Тереза изглежда страхотно и има чудесен чифт цици, които тя обичаше да показва, беше единственият фактор, който натежа за да я назнача тогава. Което все пак си беше много важно при положение, че щеше да прекарва много време насаме заедно с мен в кабинета ми.
Аз съм собственик на малък бизнес в интернет, за който работят към 20-тина човека, болшинството от компютрите си у дома и идваха много рядко в офиса. Тереза трябваше да ми помага като личен асистент, секретарка и прислужничка. Затова я наех. Може би не беше чак толкова добра идея, със сигурност ако се напъна ще се справя и сам, но момента беше такъв, реших го и го направих. Не ми се искаше да преследвам най-красивата си служителка, още повече че си имаше и приятел, но… А, да, и още нещо – бях почти два пъти по-възрастен от нея – Тереза токущо бе завършила гимназия, беше на 19 и все още имаше съвсем невинен вид. Аз от своя страна съм на 38, женен и в момента в развод, и като добавим това, че съм нон-стоп зает с работата до късно, трябваше да се опитвам да задържа остатъците си от мизерния си живот. Не бях спал с жена от доста време и нямаше добри изгледи за това преди Тереза – дори си бях припомнил моята стара приятелка от ученическите години, г-жа Дясна Ръка.
Тереза работеше вече 3 месеца за мен, когато един понеделник след тридневна почивка дойде на работа, изглеждайки така сякаш я бе блъснал товарен влак. Изглеждаше ужасно. Попитах я дали е добре, но тя ме увери, че и да не е, скоро ще бъде. Виждах обаче, че нещо я мъчи много сериозно и затова настоях:
-Виж, дете, – наричах я така от време на време, все пак можеше да ми е дъщеря. –Ако имаш нужда от нещо…
-Благодаря, оценявам го, г-н Милев, но май ще е по-добре да се махна оттук тази сутрин вместо да ви преча с гадния си вид.
“Г-н Милев” ме бе нарекла само веднъж досега и й бях казал тогава да ми вика “Шефе” или просто “Данчо” – явно наистина не беше добре.
-Добре, кажи ми какво се е случило или ще те уволня!
Тя бе на път да рухне и наистина го направи, когато изплю:
-Боби и аз скъсахме! – изхлипа и после се разрева.
Боби беше бившият й приятел. Доближих се и а прегърнах през раменете.
-Защо така? Какво се случи?
– Ох, толкова е глупаво…
-Нищо, разкажи ми, падам си по тъпи истории..
Тя ме погледна и ми се усмихна тъжно, след това заразказва:
-В петък, когато ме освободихте след обедната почивка за да имам по-дълги празници, аз отидох у Боби за да го изненадам. Но изненадана бях аз. – Тя подсмъркна и аз й подадох хартиени кърпички да се избърше. Тя си издуха носа и продължи. – Исках да го изненадам и влязох тихичко… Първото, което чух бяха виковете на някакво момиче идващи от спалнята. Още тогава я познах, но… Продължих натам и подозренията и страховете ми се потвърдиха. Влязох в спалнята и Сирма беше там, гола и яхнала кура на приятеля ми. А щом ме видя просто ми се усмихна и продължи да го чука, започвайки да стене още по-грамъгласно, крещейки неща от сорта на: “Да, даа, Боби, чукай ме здраво с големия си кур!”
Естествено, никога преди това не бях чувал Тереза да говори подобни неща, което ми подейства… възбуждащо…
-Мамка му, дете, съжалявам, това е наистина гадно.
-Да, но трябваше да го очаквам, а аз през цялото време съм му вярвала като идиотка. А единственото, което той е искал е било просто да ме изчука, което и направи. Явно не съм била досатъчно добра в тия си умения за да го задържа и той се е върнал при Сирма, която е предишното му гадже…
-Слушай, Тереза, въобще не мисля, че това е било причината… Той просто е един боклук, който не те заслужава. Изхвърли го от живота си, ти си прекрасна млада жена, която струва много повече от един такъв боклук.
И наистина го мислех.
-Може и така да е, но все пак се чувствам като пълна идиотка.
-А не трябва…
-Тя явно е много по-добра от мен…
-Глупости!
-Не са глупости –изхлипа тя – той е предпочел нея. А и откъде знаете, не сте билис мен за да знаете колко струвам в леглото, нали?!…
-Не, не съм, права си… -смутолевих, давайки си сметка каква възможност може да се отвори.
–Но това много бързо може да се промени, нали така? – погледна ме тя с умолително изражение сякаш ме молеше не да преспя с нея, а да й дам пари за закуска.
Трябваше ми малко време за да осмисля всичко случващото се и да реша дали имам проблем с морала си. Нямах. В същото време върху красивото лице на Тереза се изредиха няколко състояния от шок и срам, че е изрекла подобна покана, до вълнение и възбуда.
-Ами добре, Тереза, може да опитаме – чух се да казвам.
-Настина ли ме харесвате толкова, че да искате да правите секс с мен?
Леле, това дете наистина беше точно толкова наивно, колкото изглеждаше.
-Да, разбира се, Тереза, та кой не би го искал – само някой пълен загубеняк като твоя бивш приятел Боби, всъщност!…
-Ами добре тогава, ще ми направите ли тази услуга и да си кажете след това мнението дали съм достатъчно добра? – Тя се изправи и започна да разкопчава копчетата на блузката си.
-Да, разбира се… -Първоначалният морален подтик да я спра бе тотално пометен от дяволската тръпка в слабините ми, която ми напомни, че не бях спал с жена от близо 3 месеца.
Със затаен дъх наблюдавах как Тереза съблича дрехите си една по една, грижливо подреждайки се на стола пред бюрото. Съблече се гола-голеничка, както майка я е раждала и застана пред мен в цял ръст. Не можех да повярвам на късмета си. Освен прелестните цици, за които вече ви споменах, Тереза имаше красиво лице, е, тук-там още със следи от акне, изящна шия, дълга руса коса, дълги крака и добре подкастрен светлокестеняв триъгълник.
-Тялото ми хубаво ли е за един мъж, кажете ми честно, Шефе?! – попита тя с умолителен тон.
-Прекрасна си, Тереза, много-много красива! – аз се изправих и излязох иззад бюрото.
Членът ми бе изпънал чудовищна палатка отпред на панталона ми и когато Тереза я видя, се разкикоти весело. Тя все още беше дете – едно невинно дете в тяло на зряла жена.
-Ще ти призная нещо, Тереза – рекох й. – Не съм го правил от няколко месеца с жена…
-А с какво – с мъж ли…?
Погледнах я да видя дали не се шегуваше… Но не, тя просто беше… тъпичка.
-Не, мила, нали знаеш, че се развеждам и…
-О, да, разбира се…
-Ела да седнем на дивана, мила…
Настанихме се на дивана, а аз нежно започнах да галя и опипвам тялото й. Исках възможно най-пълно да му се насладя. Всяка гладка извивка и нежно завойче исках да запаметя с пръстите си. След това се изправих до нея, разкопчах колана, а после и панталона си и освободих змея от гащите. Беше на няколко сантиметра от лицето й.
-Харесва ли ти? – попитах я.
-О, да, много е голям и хубав!
-Можеш да го лапнеш ако искаш – предложих й аз.
-Добре, това съм го правила на Боби тъкмо ще ми кажете дали го правя добре…
Тереза ме погледна като малко кученце, а после устните й се разтвориха и тя погълна кура ми. Духаше ми много всеотдайно, много всепотлъщащо във всеки смисъл на тази дума. Раздаваше се за каузата и успя да втвърди пениса ми като камък.
-Ммм, харесва ли ви така, Шефе? – попита ме тя.
-И още питаш, страхотна си, Тереза! – уверих я аз.
-Искате ли сега да правите любов с мен?
-А ти сигурна ли си, че го искаш?…
-О, да, много държа на вашето мнение…!
Тя се изправи и седна на дивана Плъзна се назад и разтвори широко крака срещу мен. Можех да видя влагата, която изтичаше от тясната й цепка. Почувствах се като пълен гадняр, който се възползва от бедното нещастно създание в тежък за него миг. Но не можех да се спра вече. Коленичих на пода пред дивана, намествайки краката й върху раменете си и й го вкарах. Тереза ме изненада като много майсторски повдигна таза си с движение от кръста и се намести хубаво на хуя ми.
-Ако те наранявам, кажи ми – рекох аз виновно.
-О, не, в никакъв случай, много ми е приятно! Толкова хубаво ме изпълвате с големия си пенис! Ммм, ааахх…!
Тя стенеше тихо и нежно, продължавайки при всеки мой тласък да посреща кура ми с онова движение, което така ме възбуждаше. Наведох се напред и започнах да облизвам зърната на циците, заради които я бях наел. Сега можех да им се насладя, както винаги го бях искал. Галех ги и ги целувах, намирайки се на Седмото небе от удоволствие.
-Искате ли да ме мушите кучешката? Боби много обичаше… Моля ви, така ще прецените дали съм го правила, както трябва или някъде нещо съм объркала! – звучеше толкова искрено.
-Да, добре, разбира се – казах й аз вече потен и задъхан.
“Ще се пожертвам щом като трябва”, едва преглътнах циничната реплика докато тя ми поднасяше в скута изваяното си, младо дупе. Наведох се и го целунах преди да подпъхна надървения си кур между бедрата й, а тя веднага го пое в пичето си. Показваше завидни за възрастта си умения. Започнах да я чукам, придържайки я за раменете. От тази поза прониквах още по-дълбоко, което на Тереза явно също много й харесваше, защото вече стенеше много по-развълнувано. Постепенно ускорих, а тя отново посрещаше кура ми с движение насреща, тласкайки дупето си към слабините ми.
-Тереза, мила, на път съм да свърша! – предупредих я аз.
-Ох, да, направете го! – подкани ме тя. –Ако желаете можете да се изпразните вътре или пък в лицето ми, а може и в устата ми, където ви е удобно!…
-Добре… ооххх… нека не цапаме тия хубави мебели… аааххх… обърни се и го лапни…!
Тереза веднага изпълни молбата ми и пое с уста пулсиращия ми боздуган, вкусвайки от собствените си сокове. Малко след това опита и моя мъжки нектар, който изби от кура ми в устата й.
-Е, Шефе, бъдете честен, моля ви – каза тя след като двамата се оправихме и облякохме. –Добре ли се справих? Или съм пълно дърво? Колко бихте ми поставили по десетобалната система, бъдете честен…
-О, Тереза, разбира се-разбира се… ще бъда максимално честен с теб… -Умът ми трескаво работеше. –Трябва… има още какво да учиш, малката…
-Знаех си, знаех си – изхлипа тя.
-… но добрата новина е, че можеш да разчиташ на мен изцяло – изстрелях бързо след това. –Ако искаш, разбира се, ще стана твой учител… учител п любов…!
-Настина ли?! – възкликна наивната девойка. –Наистина ли бихте сторили нещо подобно за мен?
-Да… както казах вече, ще бъда твоят учител по любов.
-О, благодаря ви – тя се метна на врата ми. –Благодаря ви толкова много, благодаря-благодаря-благодаря… !
Е, проблема с липсата на секс в живота ми бе решен поне за следващата година-две.
Leave a Comment