НОВАТА КОМШИЙКА

Точно се бях преместила в новата квартира и реших да пообиколя квартала, за да видя къде какво има. Привечер се прибирах носейки две много тежки торби с покупки, едвам вървях, а вече се стъмваше. Страшни шумове се чуваха из гонещите се сенки. Вървях колкото мога по-бързо, но покупките ми тежаха прекалено. Когато пред мен се изправи млад мъж на около 30 и няколко години и с най-милата усмивка ме попита:

– Имаш ли нужда от помощ?

– Ами… едва измрънках аз от страх ли или от очарованието на този мъж.

– Хей, не хапя. Ще ти помогна.

И той издърпа тежките торби от ръцете ми.

– Днес те видях да се нанасяш в съседният вход. Приятно ми е Тони.

Отново с тази чаровна усмивка ме погледна той, а аз просто незнаех какво става.

– Алекс. Измърморих аз. – Благодаря ти за помощта.

Когато стигнахме входа ми с изненада установих, че асансьора не работи. Посегнах да взема торбите и да се стегна за предстоящото качване на 5 етажа по стълбите.

– О, не, не си го и помисляй. – каза Тони.- Няма да те оставя да качваш това по стълбите. Нали на 5 етаж си?

Още един път този мъж ме остави без думи. Мина ми през ума: „той ме е наблюдавал днес, дали няма да ми направи нещо?“ Но чарът му толкова бързо ме плени, че през главата ми веднага мина мисълта как му се отдавам. Затова и не възразих да се качи до апартамента ми.

– Да знаеш – каза Тони – предишният наемател, беше голямо дърво, с никой не разговаряше, дори и не поздравяваше. Надявам се ти да си по-общителна? Защото доста мълчалива ми изглеждаш за сега. Да не те уплаших?

– Ами и да и не – усмихнах се аз на свой ред. Не очаквах да срещна такъв кавалер. Приятно ме изненада.

Стигнахме апартамента ми, Тони изчака търпеливо да отключа и ми подаде торбите.

– Чакай, стой, нека поне да те почерпя едно питие за благодарност – извиках след него.

– Стана късно, а и сигурно още не си се настанила, друг път ще ми благодариш. За мен беше удоволствие да ти помогна, красавице – изкрещя някъде от долните етажи Тони и чух затихващите му стъпки.

„Какво стана току – що? – Стоях невярваща на вратата. Прибрах се в апартамента ми, който приличаше на бойно поле.- Какво си мислех, как щях да го поканя тук?“

След няколко дни всичко вече беше подредено и приличаше на дом, но все още не бях засичала невероятният си съсед, който така и не можа да ми излезе от ума тези дни.

Една вечер се прибирах от работа, уморена и с отегчен поглед вървях замислена, когато някой почна да вика името ми. Озъртах се, не видях никой, тогава гласът ми подсказа на къде да погледна. Това беше Тони, крещеше от съседният блок.

– Алекс, изчакай ме да сляза. – Само кимнах с глава и зачаках.

След малко Тони стърчеше пред мен в целия си блясък.

– Искаш ли да пием по нещо?

– Да, разбира се. Все пак съм ти длъжница.

Отидохме в местното кафе, където Тони ме запозна с още няколко негови приятели. Седнахме на една усамотена маса и обърнахме няколко питиета в приятни разговори. След няколко часа вече се бях малко замаяла и от алкохола, и от този невероятен мъж, и пожелах да си тръгнем. Докато вървяхме към квартирата в главата ми минаваха всякакви невероятни пози, в които исках да бъда с този мъж. Най-учтиво той отново ме изпрати до апартамента ми, но този път бях решена да не го пускам да си отиде. Отключих вратата, а Тони понечи да си тръгне.

– Не, стой. Влез за малко. Нека да ти покажа как съм подредила. – усетих пеперуди да преминават през стомаха ми казвайки това.

Усещах как всичките ми фантазии за този мъж може би сега ще се изпълнят. Тони влезе, а аз заключих след себе си. Още докато си оставяше якето, го сграбчих за панталоните. Докато се осъзнае вече го бях разкопчала.

– Но как, тук ли??? – удивен попита той.

– Мълчи, не разваляй момента! – извиках аз. – Остави всичко на мен.

Събух панталона му и за почнах лекичко да хапя учудения му хуй през боксерите му, докато не усетих как Малкият палавник се пробужда. Махнах и последното нещо, което ми пречеше да видя Малкият. Усмихнах му се, а след това го целунах нежно по зачервената главичка, с леко засмукване го погълнах целият в устата си, а той започна да пулсира и да става все по – голям, докато вече ми беше трудно да го държа в устата си. Но това не ме спря да продължа със силно засмукващите си целувки. Давех се от големият му кур, но желанието ми да ме чука в устата не закъсня. Тони се осъзна, хвана ме с две ръце за косата и със силни и бързи темпове започна да ме чука в устата, сладкият вкус, който очаквах с нетърпение, не закъсня. Спермата му започна да се стича от устата ми.

– Стани! Сега е мой ред! – заповеднически и със силна възбуда Тони ме издърпа от коридора и ме хвърли на дивана в хола.

Дори не разбрах как толкова бързо вече бях чисто гола пред него. Започна да ме целува нежно по врата докато ръката му мачкаше циците ми. Започна да смуче зърната ми след малко, а ръката му вече се беше плъзнала между краката ми. Заигра се нежно с клитора ми с палец, докато показалеца му си проправяше път между вече толкова мокрите устни, че пръста му се плъзна рязко вътре, от което изпитах още по – голямо удоволствие. Така смучейки зърната ми, той не спираше да ме чука с ръка в путката. Бях готова исках да усетя нещо по – твърдо в мен, а той дали беше готов, все пак не сме тийнейджъри? Протегнах ръка и с истинско удоволствие усетих, че Малкият ми приятел е по – надървен и от преди.

– Веднага седни на дивана, не искам вече тези пръсти, да го направим както трябва!

Тони като истинско послушно момченце изпълни заповедта ми. Заставайки с лице към него си пъхнах Малкият в пламтящата ми путка. Започнах неистово да се набивам върху надървеният ми приятел. Гърдите ми се мятаха във всички посоки, удряйки се в лицето на Тони. Усещах, че идва края, а не исках удоволствието да спре, затова забавих темпото, Тони обаче не беше съгласен с моето решение и ме избута, метна ме на облегалката на дивана с гръб към него.

– Набий го рязко, искам да боли! – извиках аз, но Тони вече знаеше какво да прави.

Изпищях от удоволствие и след няколко бързи и резки движения на Тони, по краката ми вече се стичаха соковете ми. След малко ме последва и Тони. Той остана за няколко минути в мен докато Малкият не спря до пулсира. След това се отпуснахме на дивана, за да осмислим и двамата какво стана току що. Налях по питие и казах:

– Е, надявам се, че добре се отблагодарих?

– О, ако така ще ми благодариш, всеки ден ще ти нося покупките. – усмихнато отговори Тони.