Доминация и подчинение в Министерство на земеделието

– Добре де, какво да правим като заместник министъра те мисли за доцент, а ти не си му казвала, че си доцент?

– Не, не съм. – повтори Биляна за пореден път. Вече не се притесняваше. Преди десетина минути може би да, но вече не. Беше някакво много тъпо недоразумение. В края на краищата те я пратиха на онази конференция вместо доцент Койнова. Да бяха пратили някой от другите научни работници, а не нея. Тя дори не говори на конференцията, просто връчи папката с изследванията и молбата за субсидия на професор Бъчваров. Случайно с него беше заместник министъра и просто размениха няколко думи. Беше съвсем неформално. Тя разказа накратко за изследванията, резюмира предимствата на новия сорт царевица и спомена за субсидията. Заместник министъра явно се впечатли от непринуденото й държание и даде визитката си. Даже не помнеше къде я бутна – не беше очаквала, че някога ще й потрябва.

– Ще трябва поне лаборант да те направим.

– Ама аз нямам висше? – като видя раздразнения поглед на директора на института, Биляна добави – В смисъл имам висше икономическо, а не по аграрни науки.

Професорът се замисли за миг. От сутринта го бяха метнали с тая Биляна. Обади му се председателят на Селскостопанската академия и го подхвана – каква била тая млада доцентка, защо не могат да я намерят. Навя го и го нася като разбра, че Биляна изобщо не е доцент, а е прост полевъд. „Как може да изпратите полевъд на такова събитие“ – крясъците му още отекваха в главата на професор Савов. Стар беше вече за такива дивотии. Погледна младата жена пред себе си. Майната им, като искат млада доцентка ще я получат. Важното беше да не му създават ядове и ако може да одобрят субсидията в пълен размер.

– Ми като нямаш, ще изкараш моето момиче – заключи професор Савов и даде знак на Биляна да напусне кабинета му.

* * *

доминация и подчинение

Днес Биляна беше командирована в София. След четвърто поредно отлагане на разглеждането на субсидията за института, професор Савов я беше изпратил на среща със заместник министъра. Последните няколко месеца в живота й настъпиха две основни промени: първо доцент Койнова вече открито й се сърдеше и второ – беше втори семестър Химия в Шуменския университет. А, да – вече беше преназначена и за лаборант. Били разбираше, че крехкият й успех се дължи само на някакво недоразумение. Разбираше даже, че след днешната среща най-вероятно всичко ще рухне като кула от карти. Нямаше никаква представа как ще успее да защити искането за субсидия. Честно казано не й пукаше особено за субсидията – бяха я накиснали още с оная конференция и не изпитваше абсолютно никаква вина за създалата се ситуация. Много повече я тревожеше мисълта, че след като заместник министърът разбере, че тя не е никакъв доцент и до вчера е била прост селскостопански работник просто ще я отреже за субсидията. Сигурно ще вдигне див скандал. А после, после просто ще я уволнят. И къде ще търси нова работа в малкия си роден град? Никъде.

– Госпожице… – секретарката ровеше в паметта си за фамилията на Биляна.

– Госпожа. Госпожа Миненска.

– Да, извинете. Госпожо Миненска, заместник министъра може да Ви приеме сега.

Биляна се изправи. Мамка му да става каквото ще! С плавна походка тя пое към кабинета. Беше голям. Направо огромен. Сякаш по-голям от цялото й жилище. Заместник министъра я гледаше втренчено зад бюрото си. Да, Били определено хващаше окото, особено като сложи късата, черна рокля, плътно прилепнала по тялото й. Усети как погледа му попива всеки сантиметър от тялото й. Със задоволство почувства как увереността й се завръща – тя имаше предимство. Голямо предимство. Вече беше извоювала първата си малка победа. Тя беше онази Били. Дивата Били. Пристъпи с бързи крачки напред.

– Наградата ти харесва нали? – жадният му поглед беше повече от изразителен – Не я заслужаваш! Ти си лошо момче!

Тя го шляпна с линията по върха на пениса и продължи.

– Как можа да ме разкараш до София заради някаква субсидия?! КАК СМЕЕШ!

Тя се приведе и гърдите й се разлюляха точно пред лицето му. Биляна хвана с пръсти зърното на лявата му гръд. Защипа силно и усука.

– Искам да не ме занимаваш повече с тази субсидия… и ще получиш награда.

Изправи се и сложи крак на бюрото му. Вулвата й се разчекна безсрамно пред очите му. Ония диви татуировки от едно време сякаш подсилваха вулгарността на гледката. Той я гледаше право във вулвата, жадно, алчно, хищно. Биляна го плесна с линията и повдигна брадичката му с края й. Погледите им се срещнаха.

– Можеш да си опиташ малко от наградата.

Той мигом се подчини но линийката се впи в адамовата му ябълка и го възпря.

– Първо обаче ще направиш план. Искам да мислиш. – явно му беше трудно, почти невъзможно да мисли в момента и Били му помогна – Какво трябва да направиш за да не ме разкарваш повече за тази субсидия?

– Ами… – мисълта му се движеше със скоростта на костенурка – ами, трябва да се чуя с Министерство на Финансите само за да знаят… после, после…

Съзнанието му отчаяно се опитваше да се концентрира. Голата вагина на Биляна пред очите му обаче просто го побъркваше. Малките срамни устни изглеждаха тъмни и сочни като зрели малини. Заради позата стояха леко разтворени и между тях блещукаше влажния вход на влагалището.

– После трябва да се обадя във финансовия отдел за да ги разчетат за следващия месец.

– И само това ли? – Биляна не можеше да повярва колко е просто да отпуснат 380 000 на института й. Нямаше някакви обосновки, нямаше разрешения от куп места. Всичко зависеше от човека насреща й.

– И трябва да уведомя министъра… той ще иска да знае..

Били се окопити. Хвана телефона, прокара слушалката между краката си и му го подаде. Накъдреният кабел на слушалката минаваше под вагината й. За да може да говори той трябваше да се приближи на по-малко от педя от нея. Очите му бяха вперени в младата й вулва. Тя натисна деветка от бутониерата за да го свърже със секретарката му. Той полагаше максимални усилия за да се концентрира.

Първо говори с някой от Министерство на финансите. Не беше министъра. Явно дори не беше заместник министър, защото той се държеше доста императивно. Просто им каза, че следващия месец одобряват субсидията на нейния институт. След това се свърза с финансов отдел в неговото министерство. Беше дори по-кратък. Преди Били да натисне деветката за трети път тя взе слушалката от ръцете му. Издърпа кабела, така че накъдрената жица се прошмули през лабията й. Апаратът зад нея се потътри по бюрото. Кабелът се опъна максимално. Тя уви жицата около врата му и го придърпа към себе си.

– Може да си опиташ. Мъничко!

И залепи устните му върху своите малки устни. Той жадно засмука лабията й. Езикът му лижеше входа на влагалището на Били. Изпиваше всички бликащи отвътре сокове. Устните му засмукаха лявата й лабия. Биляна усети как кръвта й се събира долу. Клиторът й набъбна. Той го усети с върха на носа си и се премести към него. Всмука го с устни и го зализа с върха на езика си. Биляна го удари със слушалката по гърба и го отблъсна. Трябваше да овладее физическите импулси на тялото си.

– Стига ти толкова! Продължавай с работата!

Потисна желанието си да затърка клитора си. И пъхна слушалката в ръката му. Натисна девет. След няколко минути го свързаха с министъра. Почти не говореха за субсидията. Министърът го запита за няколко странични теми. Той отговаряше кратко и от време на време облизваше устните си. Дали го правеше неволно или още усещаше вкуса й? Били се отърси от тази мисъл. Спусна крака си и прекрачи стола му. Плъзна тялото си надолу и седна върху коленете му. Очите му шареха по голото й тяло. Тя спусна ръка към пениса му и го опря във венериния си хълм. Даде му да почувства топлината й. Масажираше го внимателно. Бавно. Когато той приключи разговора с министъра Биляна го гледаше очаквателно.

– Готово. Следващия месец имате субсидията… ще я получавате на траншове. От финансовия ще се погрижат за документите.

– Добро момче! – каза нежно Били – сега си искаш наградата нали?

– Да!

– Да, какво – този път тихо попита Били

– Да, госпожице Миненска. Искам си наградата.

– Добре, но първо ще трябва да се обадиш на председателя на Селскостопанска Академия за да го зарадваш.

И без да дочака реакцията му натисна отново деветката. Вече за последен път. Този път секретарката се забави. Явно не успяваше да се свърже с председателя на Академията. Биляна продължаваше да масажира пениса на заместник министъра. Вече беше станал морав от задържаната кръв. Скоро трябваше да го освободи.

– В чужбина е… – прошепна след малко той – в Брюксел…

– Там телефони нямат ли? – попита невинно Биляна и притисна пениса му между срамните си устни. Съвсем прилежно започна да ги разтваря около него. Подпъхна ръка под двата стегнати в бикините й тестиси и се опита да ги натъпче във вагината си. Той отметна глава назад. Явно не беше чак толкова изтръпнал там долу.

– Свържи ме по мобилния му – каза в слушалката. След малко в слушалката се чу мъжки глас. Явно все пак всичко беше възможно за един заместник министър.

– Здравейте, професоре – с възможно най-бодрия си глас каза зам министъра. Явно изцяло беше забравил името на горкия председател – Искам да Ви поздравя с отличните резултати за изследванията… – политикът в него все пак взе връх над възбудата. Биляна го гледаше как стегнато обяснява на председателя на Академията, че току що са взели решение да им отпуснат още една целева субсидия.

Те били взели решение. Кои са те? Биляна се усмихна с крайчето на устните си. Ако не беше тя тази субсидия никога нямаше да достигне нейния институт. Надигна се леко и когато той я погледна въпросително, тя насърчително му закима с глава да продължава разговора. Изчака го отново да заговори с онзи, политическия си глас, и с цялата тежест на тялото си се наниза на члена му. Без предупреждение. Без да го подготви. Искаше да го изненада и успя. Той едва не изкрещя. Вече не можеше да говори. Отсреща се чуваха благодарствени слова. Биляна се надигаше и спускаше рязко. Всеки път забиваше члена му докрай във вагината си. Беше свършил добра работа и заслужаваше награда. Той едва успя да промълви нещо за дочуване. Остави слушалката на бюрото и еякулира. През цялото време мучеше от болка. Със сигурност му се искаше да крещи, но го беше страх секретарката му отвън да не го чуе. Опита се да спре ритъма на Биляна, но тя не му даде. Чукаше го най-безжалостно. Усети спазмите на тялото му в опит да спрат изцеждащия оргазъм. Той отдавна беше изцедил и последната капка сперма от тестисите си и в момента тялото му се гърчеше в агонията на сухия оргазъм. Биляна знаеше, че го измъчва и това й доставяше удоволствие. Спусна ръка и затърка клитора си. Свърши бурно. Не заради него. Свърши защото се възбуждаше от себе си. От силата, която беше преоткрила в душата си.

Когато оргазмът й отлетя се облакъти на гърдите му за момент. Погледна го. Беше изцеден. Физически, психически, емоционално.

– Добро момче.

Каза Били и изниза пениса си от него. Той не можеше да помръдне. Биляна облече роклята си. Огледа се за бикините и ги видя все още увити около пениса и тестисите му.

– Ще ти ги оставя за подарък. – и след като се огледа добави – не е зле да се обличаш, след пет минути секретарката ще дойде да изнесе чашките от кафето.

Огледа се още веднъж и излезе.