Веднага разбрах - лоша работа... Той вървеше пред строя и си избираше от новопристигналите новобранци помощник.
Пет минути преди това ни строиха и обявиха, че е необходим човек в котелното - помощник на огняря...
Висок, над 190 см, мургав, късо подстригана коса, огромни, силни ръце... Влюбих се в него "от пръв поглед"...
...Още на 12 разбрах, че не съм като всички. Гледах съучениците си, панталоните им, по-скоро издутините отпред, а ако в часовете по физкултура някой от тях ме притиснеше много силно, си спомнях за това дни наред. По-късно разбрах всичко за себе си. Не ми се искаше да живея. Страхувах се да живея.
На 18 съм. В армията. Срещнах него. Игор... Оглеждаше ни и избираше. Аз изобщо нямах никакъв шанс - среден на ръст, ръцете ми не са силни, пубертетска фигура... "Ех, избери мен!" Точно това крещяха очите ми. Той случайно надникна в тях и навярно прочете нещо. Продължи нататък по строя, но после се върна.
- Да вървим, боец...
Командирът на ротата се позачуди:
- Този ли?.. Е, както искаш... Ако не става, ще го сменим...
По пътя към котелното, той вървеше с бързи, широки крачки, а аз едва успявах да го догоня. Котелното беше между двете казарми, в гората. Огледа се:
- Умори ли се? Хайде да поседнем, да запалим...
- Не пуша...
- Ясно... Какво, не ти ли е добре в ротата, обиждат ли те? Гледам - не си Херкулес. Точно затова те избрах - стана ми жал за теб, такива като теб яко ги млатят. Но те предупреждавам - ще бачкаш както се полага, без клинчене. Ясно? Как те викат?
- Ясно... Валентин.
- Ама за какъв хуй ми трябваше... Валка... Добре, да вървим...
На място ми показа цялото стопанство. Кое как се прави - не е Бог знае каква наука... Ще се справя. Седнахме да вечеряме.
- И аз служих в това поделение. След армията нямаше къде да ида - родителите ми са алкохолици, няма какво да правя в кооператива, пари няма... Реших да поработя тук и да се преместя някъде в топлите краища на родината. Та - ето, две години вече... Лапай, лапай. Ще пийнеш ли?
- Не знам... Не пия... Е, давай...
- Не пиеш? Хм... А аз обичам. Пък и какво друго да правя, наоколо - само гора. До най-близкото село са 16 километра, пък и там - пълна скръб... Жени няма - всички са разграбени, а тези, дето са свободни са такива плашипутарници... Само по време на отпуск наваксвам... А ти с жените как си? Мориш ли ги?
Усмихвам се глупаво в отговор...
- Ами, да...
- Хуй - да! Ясно ми е, че още цица не си барвал... Добре, да вървим да спим - през нощта има два пъти да ставаме - въглища да хвърляме...
Малка стаичка. Леглото ми е войнишко, желязно. А неговото - ръчно направен голям креват. Почнахме да се събличаме. Ох, колко е хубав... Крака, ръце, тяло, бедра... Гъсти косми на гърдите, по краката. Даже през гащите се виждат тези очертания... Бързо се пъхнах под одеалото - възбудих се, чувствам, че членът ми се изправя. Той заспа бързо, а аз лежа и си мисля: "по-добре да бях останал в ротата - не мога да съм до него, ей така - в една стая и да знам, че никога...".
Никога не съм правил секс с мъж. Плачех нощем заровил глава във възглавницата, мечтаех за това всяка минута, но не знаех, как да осъществя тази мечта. Страхувах се да я осъществя...
- Ей, боец, ставай! Да отиваме да бачкаме за благото на Родината.
Хвърляхме въглища. Той две лопати, аз - една. "Кога ще свърши всичко това? Не мога повече... Пък на него му е през кура... Хвърля и даже не се задъхва...". Накрая свършихме.
- Айде в душа.
Така бях уморен, че като погледнах "инструмента" му, само успях да си помисля "Охо! Това се казва!", но нямах сили даже да се възбудя...
- Ама ти наистина си като момиче - крака, тяло - нежничък си ми ти, Валка. А работиш калпаво - давам ти две седмици срок да се оправиш, или - обратно в ротата... Няма да се пъна и заради тебе... Ясно?
- Ясно...
И се заредиха ден след ден... Въглища, въглища, въглища... Мразех въглищата, миньорите, които са ги изкопали, хората, които се топлеха и миеха с топла вода... И него мразех... Постоянните бъзици, леките, но осезаеми удари по врата и подритвания... Обичах го... Вече исках да ме праща обратно - в ротата. Не можех да бъда заедно с него. Когато веднъж той се приближи до мен и взе ръцете ми в своите:
- Да... С такива мазоли за никакъв хуй не ставаш. Следващата седмица - в ротата. Аз да не съм ти лазарет. Отивай да подредиш спалното... Сготви нещо. Сам ще нахвърлям въглищата.
Обелих картофи, направих салата, крем... Ех, мамка му и живот. Измих пода. Наканих се да излизам с легена с мръсната вода в ръце и на входа се сблъсках с него.
- Къде се вреш, тъпанар? Кьорав ли си?
От удара му паднах на леглото си и излях целия леген с мръсна вода върху себе си и постелята.
- Ама че смотльо! Мърльо. Отивай да се миеш, парцал такъв! И по-бързо. Ядем и си лягаме! Недоносче, баба!
- Няма да вечерям, не искам!
- Ама, че женчо нещастен!
Събрах дюшека и чаршафите да ги изсуша. Разпънах ги на тръбите - ще изсъхнат. Стоя под душа и се къпя. Избиват ми сълзи. "Ама защо така става... С какво съм се провинил, Господи, какво толкова лошо съм успял да направя през живота си, че съм наказан така...". Свърших с къпането, влиза той.
- Иди да хапнеш все пак. Оставих ти... Докато не е изстинало...
Седя, ям, даже не усещам вкуса. Мъчно ми е! Ох, колко ми е мъчно! Влезе Игор, погледна ме и отиде да спи. Вдигнах масата. Подпрях се на стената, седя си тихичко и сам себе си оплаквам... Влиза:
- Дълго ли ще седиш така? Я бързо си лягай!
- Ама всичко е мокро още... Не е изсъхнало...
- Лягай до мен. Или си стеснителен?
Влизам в стаичката. Събличам се тихо в тъмното. Той лежи и пуши. Понадигна се. Аз легнах до стената, направо се притиснах в нея, за да не го докосвам. За първи път лежах в едно легло с мъж...
- И за какъв хуй те взех... По-добре някой як боец, вместо теб... Пожалих го, майка Тереза направо, да я еба... Мама ти ще се разкатае там - сега в ротата ще си като новобранец, почти две седмици са минали, твоите вече са успели да се сдушат помежду си... А ти там, сега ще си самичък...
Сега вече мъката ми се изля. Заплаках. Не, не заплаках, а заридах:
- Че каква разлика - тук, там... Ще издържа...
Той ме обърна към себе си - прегърна ме, притисна ме:
- Ти какво, Валка! Добре де, успокой се, недей така! Ей, тихо, тихо...
Успокоява ме като дете, гали ме по гърба. Ръцете му - огромни, силни. Тикнах нос в косматата му гръд и тихо плача. Като че ли се успокоих. А той все ме притиска. А на мен ми е така хубаво от усещането на неговото тяло, неговия аромат, от дишането му, от това, че за първи път лежа така близко с мъж, а той сега ме гали по гърба и ме успокоява. Ако тогава ме бяха питали: "Сега?..". Бих отговорил: "Да, сега вече може и да умра, съгласен съм...". Изведнъж взе лицето ми с ръка и ме целуна - нежно и силно.
Отстрани се и пак. С език разтвори устните ми, проникна между тях. Едва не умрях от сърдечен удар. Чувствам, членът му е станал - опира се в корема ми... Шепне ми на ухото:
- Валенце, ако веднага не станеш и не си тръгнеш, "пре-велика" глупост ще направя с теб... Тръгваш ли?..
А на мен дъхът ми не стига да отговоря смислено:
- Не... Игор... не... аз... оставам... аз искам така... нека...
Запуши ми устата с целувка. Легна по гръб, положи ме върху себе си. Започнах да го целувам.Лицето, шията, гърдите, корема. Той замря, само диша тежко и тихо стене. Притиснах лице към гащите му. Търкам се в него. Той протегна ръка - искаше да свали гащите си. Отместих ръката му и сам ги свалих. Колко е огромен. На лунната светлина можех да го разгледам едва-едва, но и което видях ме порази. 20-22 сантиметра, дебел, с вени по ствола, наполовина оголена глава, огромни топки... Не вярвах, че всичко това е до лицето ми, до устата ми... Спомних си всичко, което съм чел и слушал някога за минета. Ще се постарая да му хареса... Почнах да галя с език топките му, да ги взимам в уста, да галя с език под тях... Той тихо стенеше и потръпваше... Прокарах език по ствола и с крайчето му минах по главичката... Той застена по-силно... Не издържах и взех главичката в уста... Никога няма да го забравя... За първи път в живота си лапах член... Вкус, аромат - помня всичко... Той започна да се надига и отпуска, просто набивайки главата ми на хуя си... От време на време ми се струваше, че всеки момент ще свърши и аз спирах и изпусках члена му от устата си - тогава той шумно вдишваше... Накрая, когато отново исках да прекъсна, Игор ме придърпа обратно и започна със стонове и тласъци да свършва в устата ми... Сперма... Сладък и тръпчив сок... Той свършваше дълго и много, а аз едвам успявах да преглъщам. Най-накрая тласъците и потоците спряха. Облизах главичката - по тялото му премина тръпка... Отстраних се и се свих на кълбо край бедрата му... "А какво ще стане по-нататък? Сега той ще каже нещо, което просто няма да мога да преживея...". Той пое въздух, надигна се и ме притегли с две ръце:
- Ела при мен, Валка... Ти, какво... Ела...
Едва не закрещях от любов към него... Заринах лице в гъстите косми на гърдите му... Той повдигна лицето ми и ме целуна. Целуна ме! Сега не съм му противен!! Той не ме презира!!! Той отново започна да ме гали, опипва, ласкае. Постепенно ръката му се спускаше все по-надолу и надолу. Прекара я по задните ми части, задържа ръката си върху тях... Започна лекичко да ги стиска... Задъхах се... Започнах да мърдам и да повдигам дупе в такт с движението на ръцете му...
- Правил ли си го някога?...
- Не, Игор, никога...
- Може много да те заболи... Малко съм едър като за първи път...
- Ще издържа...
- Е, както кажеш, Валка...
Сложи ме по гръб. Сгъна одеалото и го подложи под дупето ми. Протегна ръка към нощното шкафче и взе някакъв крем... Аз лежах и треперех от страх и желание... Той ме целуна:
- Ако много те заболи, кажи си... Аз не съм звяр, някакъв...
Вдигна краката ми на раменете си, надвеси се над мен и започна да търси входа към тялото ми... Взех члена му и го насочих към ануса... Той натисна. И се спря.
- Наред ли е всичко?...
- Да, продължавай...
Той натисна още и аз, заедно с болката, почувствах как главичката му влезе в мен... Той натисна още по-силно... Болката просто ме парализира... А той все потъваше ли, потъваше в мен... Хванах го за раменете и инстинктивно започнах да го отблъсквам от себе си...
- Да спра ли?... Да не продължаваме?...
- Не... всичко е... на ред... не... спирай...
Ама кога най-накрая ще влезе целият?... Най-сетре почувствах докосването на космите на пубиса му към дупето ми... Той беше целият в мен! Започна да се движи в обратна посока. Почти излезе и пак започна да потъва... Нямаше я вече тази адска болка... Започнах по малко да свиквам с нея... Той започна да се движи все по-бързо... Болката започна да се притъпява и да утихва... От време на време дори започнах да се движа насреща му. Най-накрая той се изви и със стон започна да свършва в мен.
... Почувствах, как потръпва членът му в мен... Бях почти в безсъзнание... Без да вади члена си, той лежеше върху мен и дишаше тежко... Мокър и уморен... Най-накрая се обърна по гръб, пое си въздух и запали цигара...
- Валка, няма да те върна в ротата... Обаче може да те изчукам тук... хм... до смърт... Избирай...
- Игор, до смърт... Като ще умирам, поне да е с музика...
Той се разсмя и ме прегърна в обятията си... целува ме... шепне:
- Ах ти, курвичката ми... Е, готви се... За дълги, ежедневни и продължителни ебавки... До смърт, казваш - сам си го просиш...
- Че ако искаш, още днес, Игор...
- Не, за днес - точка. Като за първи път ти стига. Според мен и без това май малко те разкъсах... Девственицата ми, тя...
Едва не умрях... Затворих очи и тихо заплаках... От щастие... Ще остана с него... Той ще е с мен... Заспах в обятията му. През нощта той стана да хвърля въглища, аз също исках да стана, но той ме възпря:
- Аз сам. Лежи и почивай.
Отваряйки очи на сутринта, видях пред носа си готовия му член. Размахваше го пред лицето ми и го прокарваше по устните ми...
- Добро утро...
Без да отговарям, взех главичката му в устата си. Лапах го бавно и се стараех да го поема колкото се може по-навътре... Той свърши, шумно, и както през нощта - обилно... Изпуснах го от устата си:
- Добро утро, Игор...
Разсмяхме се.
Тази седмица той работи сам - наистина малко ме беше поразкъсал. Затова минавахме само с минета. А аз го правех всеки път все по-добре - вече знаех, какво му харесва най-много. А след седмица, през нощта, след поредната порция от спермата му, той прошепна, докато галеше и опипваше дупето ми:
- Е, как е, Валка - наред ли е всичко?
- Да Игор... Нормално...
Преобърна ме по корем и след кратка подготовка започна да влиза в мен... Почти не болеше, само в началото... После ме изправи на задна прашка и започна да влиза в мен...
- Ох, какъв си ми... тесничък... и горещ... хубаво... да ти еба... супер...
Движех се с неговия ритъм. Изведнъж започнах да усещам някакво ново чувство вътре в мен - предния път го нямаше... Стенех, но стенех сладострастно, от блаженството, което се разливаше в мен... И изведнъж започнах да се празня... Започнах така да се извивам и протягам, че той едва ме удържаше в ръцете си. От тези движения започна да свършва и самият той... Накрая просто рухнахме на леглото... Нямах сили дори да мисля за нещо... Поехме си дъх...
- Ама, че го раздаваш, Валка... Направо ме сбърка... Хареса ли ти?..
Успях само да измуча нещо в отговор.
.. Нощите станаха направо прекрасни. Плюс ежедневния сутрешен минет... Работех заедно с него, и вече не бях толкова неумел и немощен - постегнах се. Веднъж го попитах:
- Игор, ама нали не съм ти първия експеримент?... Не си съвсем новак в тая работа?...
- Ами... играли сме си с момчетата няколко пъти...
Така минаха няколко месеца... Когато той отрони:
- Иска ми се нещо новичко... А, Валка?
Не придадох никакво значение на тези му думи. Докато веднъж не отидохме на баня в съседното поделение. Там баняджия беше негов приятел, също такъв волнонаемен, както и Игор - Дима, светлокос, невисок, набит. Винаги ходехме късно през нощта, когато и войници, офицери и семейства вече са се изкъпали. натоплихме се добре, седим в преддверието - водчица, мезенце, те си говорят за нещо, а аз мълча. Стана дума за жени, а същия тоя, Дима, казва:
- Днес едва не се изпразних, офицерските жени се къпаха - видях ги няколко пъти... А ти, Игор, как се оправяш там без жени?
- Че аз си имам Валката... Той прави всичко по-добре от която и да е жена...
И зацвили като кон... А аз седя, ни жив, ни мъртъв - издаде ме... Дима седи и не разбира - сериозно ли говори, или се майтапи. Мести поглед ту към мен, ту към него...
- Валка, как ти се вижда Дима?... Ще му пуснеш ли?... Не се дърпай, де! Жените казват, че е нежно момче... Иди Дима, поизтъркай гръбчето на Валката...
А Дима вече стои до мен. Членът му стърчи като кол - по-малък от тоя на Игор, но все пак с впечатляващи размери:
- Да вървим, боец, да се поизкъпем още малко...
Погледнах към Игор.
- Върви, върви, ще ти хареса той...
Станах и тръгнах след Дима към банята. Краката ми - като дървени, от обида не мога да си поема въздух - пробута ме като последна курва... "Че какъв си? И какво искаше?".
Дима не му мисли много. Постави ме на колене и започна да ме чука в устата. От мен не се искаше нищо - само отваряй по-широко... А той буквално ме ебеше. Свърши на лицето ми. Отначало размаза спермата си по лицето ми, а после я събра и започна да я тика с пръсти в устата ми.
- Браво, мамка ти... Облизвай пръстите - и следа да не остане...
Облизах цялата сперма, а той - пак готов, членът му стърчи и потръпва...
- Сега застани на задна прашка. Ще проверим дупето ти. Дали Игор те е разебал хубаво или е останало още нещо за доебаване?...
Застанах аз, а той с един замах се намъкна в мен. Даже залитнах напред от изненада. А той ме хвана за кръста:
- Стой на място бе... Къде тръгна, ма курво? Едва почнах да те еба, а ти вече се отнесе...
Чукаше ме с размах.
... Не като Игор. Почти напълно излизаше от мен, а после със силно движение пак влизаше.
- Движи се, курво... Недей да дремеш...
Движех се. Отвътре пак започна да се надига гореща вълна. Започнах сладко да стена.
- Харесва ти да чувстваш кура ми в гъза си, а?...
Само махах с глава в отговор и стенех... Така и не чухме, кога влезе Игор.
- О, виждам, че вече сте се сприятелили... Е, Димка, как е?..
- Заеби... Присъединявай се към компанията...
- Че как иначе... Винаги готов!
Значи, това било новото, дето му се искало! Игор се приближи отпред и прокара члена си по устните ми.
- Само нежно, както винаги, Валка...
Чукаха ме два хуя. Най-накрая Дима свърши, а после и Игор. Седнаха на каменната пейка и дишаха тежко.
- Валка, я ни измий...
Донесох тас с вода и започнах едновременно с две ръце да мия членовете им...
Те се възбудиха пак...
Чукаха ме още три часа, сменяха местата си, едновременно и един по един.
Изпитах няколко оргазма... Накрая, когато Игор свърши в мен, а Дима вече просто седеше обезсилен на пейката, аз направо се отпуснах и легнах на пода. Нямах никакви сили, за нищо... Игор каза, докато палеше цигара:
- Валка, нали не се сърдиш, наред ли е всичко?
Само кимнах с глава... Дима се понадигна:
- Е, момчета, добре си починахме!? Пак идвайте. Валка, ще дойдеш, нали?...
Само простенах в отговор:
- Че къде, мамка му, ще избягам от вас, копелета извратени...
Те зацвилиха като коне, а аз тихо се засмях в себе си... Просто нямах сили за бурни емоции...
Така продължи още няколко месеца, докато на някое началство не му дойде в главата мисълта да замени волнонаемните с обикновени войници - така ще е по-евтино... Уволниха ги... Последното "къпане", няма да забравя, докато съм жив...
Leave a Comment