Нежни бледорозови пръстчета на женски крачета

Капнах пет-шест капки коняк в чая и й предложих цигара. Отказа, дори ме погледна така, сякаш я обиждам с тая цигара. Но да сваля вълнените чорапи позволи след мое ново настояване. С неохота, имаше съпротива, но позволи.

Клекнах до печката, свалих едната гета и бях поразен – държах в ръце едно възхитително ходило, нежни бледорозови пръсти, изящен глезен. Честно казано, когато съм определял дали един женски крак е хубав, винаги съм гледал съвсе други неща, в смисъл – педя под коляното и педя над него – до мястото, където срамежливото (или предизвикателното) се гуши (или се пъчи) оня сладък оазис, без който животът губи смисъл. Ако бях умрял вчера, нямаше да зная колко прелестна може да бъде тази част от женския крак, която скриват в обувка и стъпва на земята. Боже, та дори с пета да стъпеше на главата на члена ми, вместо от болка, щях да изкрещя от удоволствие. Събух и другата гета. И в този чорап бяха измръзнали и мокри розовите й пръстчета. Обгърнах ги с длани, доближих ги до устата си и започнах да им дъхам топъл въздух, както се стопля с дъх малко премръзнало врабче.

В три неща можех да се закълна в този момент: че жената е много почтена, доста простовата и срамежлива, че стои така, защото не знае какво да направи и че ще експлодирам от желание. Разтривах и галех, разтривах и галех и без сам да усетя грижовните мои длани се качваха все по-нагоре и по-нагоре. Разтрих коленете й, пак топлех с дъх(може и устни да съм долепил) и пак качвах дланите нагоре, превземайки сантиметър по сантиметър сладката територия. Докато стигнах горния край на чорапите и пръстите ми докоснаха голо. Е, няма по-сладък миг от тоя, в който от гладката найлонова материя на чорапа дланите ти докоснат нежната гола плът. Защото дори и най-кльощавия крак е леко набъбнал там, където се освобождава от стегнатия чорап. Престъпник е този, който е измислил чорапогащите, лишил е мъжа от върховно, божествено преживяване. Може би не е толкова сладко, колкото когато членът ти разтваря срамните женски устни и леко започва да влиза, където му е мястото. Да, не е толкова сладко, но е по-нежно, по-изтънчено, пък и не ти се случва всеки ден.

Сигурно не съм бил на себе си, за да не усетя, че пощальонката бута главата ми назад. Настоятелно, но все пак не грубо. Не можеше да не й направи впечатление, че с пламнали длани, с дъх и много нежност се опитвам да стопля премръзналите й крака. Нещо, което едва ли някога мъжът й, ако има такъв, е правил с нея. Нали все гледаме да се докопаме до бедрата и онова, дето е между тях. Лично аз не съм грубиян, но чак ходила, пръсти, глезени, та дори и пети женски, не съм си и помислял, че могат да се галят. Повдигнах очи при побутването и видях, че е свалила очилата си и ги е поставила до себе си на дивана. Проследила погледа ми, пощальонката рече:

-То както си се разпухтял като локомотив, замъглиха ми се стъклата и нищо не виждам.

Съвсем не беше от това, но най-малко сега можех да й обяснявам. Затова кротко, нежно и топло и казах:

-Ами затвори си очите като мен. То и какво толкова има за гледане?

С последното исках да я успокоя. Сигурен бях, че от жените, които дори в банята се смущават, ако ги гледат, защото са страшно срамежливи.

-Какво има за гледане ли? – контрира ме тя и за пръв път в гласа й се смениха сърдитото с шеговитото. –Ако не си отваря жена очите с мъж като теб, виж, че дорде се усети, той й навирил краката!

Дали от наивната й откровеност, дали от това, че си я представих как съм й “навирил краката”, или просто защото бях силно възбуден, започнах бурно да се празня в гащите. Хванах само крака й и натиснах с ходилото полуделия мой член. Тя извърна глава гнусливо, но вероятно без сама да осъзнава, и усетила тласъците на члена ми, го натисна с ходилото и пръстите й се размърдаха, като че ли търсеха главата му. Изпразних се и чух как въздъхна облекчено. Не че преди това се бе страхувала кой знае колко, но все пак след като разбра, че се изпразних, сметна историята за приключена. В погледа й нямаше и следа от чувство за вина, защото наистина в нищо не бе виновна. И полагайки неимоверни усилия да говоря спокойно, й рекох:

-Дай да махна вече тоя шал! – без да чакам отговор, започнах да го размотавам.

Свалих го, наведох се, взех я на ръце и я отнесох на леглото. Нямаше страх, нямаше и гняв в погледа й, а само едно голямо удивление се четеше там. Недоумяваше, сигурно, какво може да иска от нея един мъж, който вече се е облекчил, направил си е кефа, като се е изпразнил. Колко ли пъти след вършенето на “оная работа” веднага са й обръщали гръб и са захърквали? А тя, пощальонката, можеше да бъде простовата и посредствена, но не можеше като всяка жена да не усеща нужда от нежност, от ласка след онова, което наричаме “акт”. Защото това е признателност от страна на мъжа, доказателство, че му е било хубаво, пък и любов. Не беше познала тези удоволствия жената и явно винаги се е чувствала ограбена, изиграна. Усещала го е, защото то не се учи, не прави разлика между неграмотни и професорки, то е в кръвта на всяко женско същество…

Входният звънец така гневно и настоятелно иззвъня, че на мига се намерих до вратата и я отворих. Пред мен бяха не по-малко гневните очи на пощальонката.

-ти ли се намери най-некадърният, бе? – крясна тя. –Една година ме разиграваш.

Веднага разбрах каква е работата. Няколко пъти тази жена ме беше предупреждавала да заключвам пощенската си кутия. Оставях я отворена, за да не измъчвам любопитството на съседите, които заради получаваните от мен шарени вестници и списания веднъж й бяха разбили бравичката и аз реших да не я поправям. Това, разбира се, си беше моя работа, но имаше и нещо, което засягаше пощальонката Като ми изчезнеше пуснатото от нея съобщение за запис или колет, принуждаваха я да ми носи ново. Така заради моята небрежност и ненавременното ми явяване в пощенския клон началниците я упрекваха и разкарваха. Пък и работата й в нашия голям район и без това бе много.

-Дръж – тикна ми в ръката тя едно листче. – И още сега отивай за записа, защото началничката каза, че ще го върне и ти ще “вземеш на босия цървулите”! От вчера трети път те търся. Откъде ми се уви на главата?

Едва сега видях, че цялата й глава е увита в дебел, вълнен шал, който около устата й бе целия заскрежен. Навън вееше леден вятър и макар че по нея нямаше сняг, заприлича ми на ледена шушулка. И понеже потропваше с крака, помислих, че й се ходи по малка нужда.

-Ела да влезеш в тоалетната! – рекох й.

-Каква тоалетна, бе?- изгледа ме тя свирепо. –Краката ми са скокълнати от студ, затова тропам.

-Че идвай да се грееш де – почти я опънах и тя не се двоуми.

Влязохме в хола и докато тя придърпа табуретката до парното, аз измъкнах изпод леглото стара електрическа печка с два реотана, дето веднага загряват, включих я и я поставих срещу дивана.

-Ела и седни! Парното е вятър работа.

Послуша ме, но не ръце над печката надвеси, макар че бяха целите зачервени, а краката си започна на реотаните да напича. Явно ги бе измокрила с тея поовехтели ботуши.

-Приличаш ми на мамул така увита в тоя шал. Свали го тук, че после да не ти е студено като излезеш! – подсетих я от добро сърце.

Нито отговори, нито свали шала, нито недружелюбното й изражение изчезна от лицето. Само продължи да извърта и напича ходилата си.

Отидох в кухнята да сложа по един чай. Имам чайник, с който водата за минута завира. Когато се върнах, тя беше свалила ботушите си и разтриваше пръстите на краката си. Но сивите й, дебели чорапи от вълна бяха мокри. Посегнах да ги сваля, но тя рязко се дръпна.

Не се обидих, защото съществуваха десетки причини да постъпи така; в чужда къща, с чужд мъж… А можеше да бъде и нещо съвсем прозаично – просто чорапогащите й да са скъсани на пръстите. Знае ли човек кога за какво се дърпа жената. Преди години в най-горещия августовски ден цял следобед се борих с дъщерята на хазяите, която се бе върнала от ваканция на село. Целувахме се, извадих острите й гърди, мачках ги, смуках ги и явно така й се бе приискало(пък и на село цял месец била на “половин пости”, както казваше). Така й се бе приискало, че само издаваше нечленоразделни звуци, стискаше в една ръка патката ми, а с другата опъваше полата си надолу и не даваше да я запретна. Когато най-подир в края на силите си рязко я обърнах с дупето към мен, успях да го хвана и разбрах, че е голо, тя мигновено спря да се съпротивлява, като подкосени паднахме на земята и се започна страхотен секс, или както тя му казваше, “връткане”. Срамувала се, милата, че била без гащи, затова не давала да й вдигна полата или да я хвана за “сливата”. Заради някаква глупост замалко да се разминем с такова хубаво преживяване. Не знаеше, сладката, че за мен, на когото не се бе случвала такава ситуация, случаят ми създаде фантастично вълнение. Пък и младото хазяйче беше едно зверче, думи нямам. Нещо полувисше учеше, ама сексуалната й категория бе супер висша.

Та и сега пощальонката. Не мога да й се сърдя на жената. Както казах, поне сто причини може да има, да не иска да си събуе вълнените чорапи…

Да сваля чорапите й, полата и чистите й обикновени бели пликчета ми отне много по-малко време и усилия, отколкото в началото ми бе нужно да отмотая шала й. Никога не очаквах, че такъв тип жена, толкова много ще ми хареса. Нямаше нищо общо с менекенка, фотомодел, секс-бомба, актриса и всички онези, които съм пожелавал от страниците на вестници, списания, от екрана… Но по Рубенсово време художниците щяха да се редят на опашка и да молят да им стане модел. Извито сочно дупе, сравнително малка талия, широк ханш и коремът й не хлътваше между едрите тазобедрени кости, а бе леко бухнал нагоре. Крачетата пълнички, там – където се събират и с много нежна кожа. А между тези крачета – цяло храстче косми – здрави, силни, които освободени от пликчетата на секундата оживяха, щръкнаха нагоре. Едва ли някога бе виждало ножица това живо, черно, лъскаво кълбо и аз се страхувах ще намеря сред него онова, което магнетично ме привличаше.

Но го намерих. Галейки я нагоре и надолу, пак нагоре и надолу, пръстът ми потъна. Пооправих умело косъмчетата и клиторът лъсна. Беше тъмнорозов, почти червен и блестящ, вероятно от влагата. Спуснах ръка надолу между срамните й устни(които само идиот можеше да нарече “срамни”). Бяха набъбнали, здрави, гладки, изпънати. И аз чак сега разбрах какво толкова ме е поразило в тази жена. Онова изключително рядко виждано днес съчетание между нежността и силата. Финесът на ходилата, глезена, пръстите с бледорозови нокти, които никога не бяха виждали лак, но пък и такъв хубав лак едва ли съществува. Това, от една страна, а от друга – тези силни бедра, тръпнеща, здрава, свежа и жарка като вулкан цепнатина между краката й, която напомняше разпукал се зрял нар. С две думи, жена като премръзнало малко врабче и като буйна и силна лъвица едновременно.

Извадих надървения яко свой член, дръпнах се леко назад и започнах да го прекарвам отгоре надолу и обратно там, където преди минута прекарвах пръст. Гледах как нарът й се разтваря, когато членът ми слиза надолу и после как клиторът й го задържа, стигне ли до горе. Едва издържах, но сякаш някаква странна сила ме караше да чакам. Глупав инат ли бе от моя страна, желание и нея да ангажирам поне до известна степен или просто лудост някаква? То пък какво ли бе нормално от четиридесетина минути насам? Но не дочаках. Защото като през сън дочух сърдития й глас:

- Стига си ме баданосвал, ами ме оправяй, че работа ме чака!

След думите й “падна ми пердето пред очите”, напънах яко, вкарах го, дето се вика, “до макарите” и заблъсках, без да усетя дори как съм й качил краката на раменете си. Какъв беше този мускул на нара й, какво чудо – не знам. Но усещах как стиска члена ми като в менгеме. Карах в несвяст, чувах пъшкането й и изведнъж:

-Не мога – изскимтя тя. – Не мога повече да се стискам. Ще се изпразня. Ох, не мога, не мога… !

-Ами изпразни се, де! – казах й нежно. –Защо се стискаш?

-Защото не съм от онези жени, за каквато вече сигурно ме мислиш! – рече тя, накъсвайки думите. –Все пак нито си ми мъж, нито любовник, нито дори близък. Не е честно!

Беше страшно смешно, но нямаше да има нищо по-отвратително, ако се изсмеех. Нищо не казах, защото я разбирах. Според нейните схващания, оставайки пасивна, тя все едно въобще не участваше в тая история, в която бе въвлечена, въпреки волята си. И се бе стискала, милата, да не се изпразни, докато откачи. Не казах нищо и по друга причина. Това, което тя започна, не бе празнене, не бе оргазъм и всичките му там други имена. Това си бе просто избухване на гейзер. Не броих колко пъти свършва, защото твърде бях зает със себе си и защото тя като че ли нямаше паузи. Чувах само: “хъ-ха”, после “о-ох” и пак “хъ…”. При един от напъните й нещо у нея изпука. Тя хвана блузите, изхлузи ги през глава, а с тях се свлече и сутиена й. Той бе изпукал. Копчетата се бяха скъсали и гърдите й изскочиха пред очите ми. Като ги видях, не се чудех как са скъсали сутиена.

Имах преди години една любовница, на която виках “Монтафонка”. Но не защото беше зоотехничка, а заради големите нейни гърди. Сгрешил съм тогава – истинската “Монтафонка” бе тук сега пред мен. А зърната им на тези здрави, едри и силни гърди, дето също имаха цвета на зрял нар… Боже, такива неща не се описват!Те се целуват, галят и хапят. Хванах се за тях с радост, но и с усещането, че при пощальонката нещата едва сега започват. Разбрах, че трябва да се обърна по гръб. Направих го и пред погледа ми се залюляха циците й като камбани. Затворих очи…

-Пощальонката притихна секунда преди да ми изскочи душата от сладост, от умора или по-точно от сладостна умора. Полежахме десетина минути един до друг неподвижни, след което тя уморено и малко сънливо рече:

-Обърни се към стената и не гледай, не смей да се обръщаш, като се обличам!

Изпълних нареждането й, защото стопроцентово бях убеден, че това не е поза от нейна страна или страх, че няма да я харесам, а действително се срамуваше. Облече се светкавично бързо, грабна шала и хлопна външната врата.

Вероятно някой би се заинтересувал какво стана по-нататък. Оправих ключалката на пощенската си кутия, но скоро разбрах, че е било излишно – пощальонката пожелала да я преместят в друг район. Трябваше да се досетя, че ще се срамува да се покаже пред мен, защото наистина бе много почтена жена. Оттогава внимавам много често да не поподам на почтени жени, които смятат, че след като са надмогнали скруполите си и са се отдали някому, са направили голяма грешка. И този, за когото са се жертвали, е длъжен да им навакса наведнъж всичко, което с течение на годините са пропуснали. И че избраникът едва ли не от благодарност трябва толкова да се старае, че да изпадне в поне прединфактно състояние.

Мерси! Без мен. Но пощальонката “Мутафонка” все пак бих срещнал отново с удоволствие…