Застаряваща нимфоманка - късмет да имаш и когато откачаш (1990)

Лятото на 1990 година, се оказа ужасно. Поне за мен. Адски горещо. Който е могъл, се е скатал. Я на морето, я на село при татко и мама или при баба и дядо. Стив е в онова село и ме чака, децата са при него. Аз обаче, продължавам да съм си тук. Пържа се на жегата и се разправям с бюрократи. Никакви познати, да не говорим за любовници. Като се изключи оня с мекия кур. Но той и така повече не се обади. А ето сега вече сума ти време, чакам да загреят бюрократите и да предам бакиите на този заместник дето все го няма. Познати няма, за секс да не говорим.

И бавно, бавно хормоните ме блъснаха. Алкохол, не помага. Да мастурбирам? Не е това, което ми трябва. Гадни вечери и нощи. Разни мисли ми минават през главата. Все откачени. Опитах да намеря един стар познат. Някъде в „Надежда“ живееше. Ама като не помня блока. Повъртях се насам, натам и обратно. На „Лъвов мост“, докато завия на ляво, погледът ми се плъзна към площадчето от другата страна на реката. Между сенките на дърветата циганките, там им беше свърталището, там и ги намираха клиентите.

Прибрах се, сипах си поредната водка, запалих цигара. Циганките, клиентите им. Не можех ли да им отмъкна някой? И да ме наебе. На пияна глава тази мисъл ставаше все по-реална. Съблякох се. Един душ и на голо роклята с ципа. Цигари и кибрит в джоба. И на колата. По „Раковска“, след реката улицата вляво. Заключих вратите, багажника обаче не и под постелката скрих ключовете. Кой пък ще се сети да проверява дали багажникът е заключен? Той и така трудно се отваряше.

По тъмното до площада. „Колежките“ бяха оредяли, значи клиенти има. Един тигел до средата и обратно. Облегнах се на едно дърво, запалих цигара и зачаках. Бях възбудена и бая подмокрена. Втора цигара. Никой. Да направя още един тигел? Таман тръгнах и една ръка на рамото ме спря и завъртя на 180 градуса. Циганин. „Ти какво търсиш тука, ма? „Ами аз такова“ .. и се обърках ..“Да изкарам някой лев.“ „Ти тези видиш ли ги? Конкуренция ще им правиш. А ако те спипат, на пихтия ще те направят.“ Измънках нещо „Ама аз така ….“ “ Тук не става така, трябва да има някой да те пази.“

Кимнах с глава, разбрала съм. „На колко си?“ „36 – спестих четири години. „Абе стара си, сега младички търсят.“ Дръпна ме по на светло. „Ама пък си бяла, ела да поговорим.“ Какво щеше да е това говорене? Тръгнах с него, циганин, не циганин, сигурно щеше да ме наебе. Нали това търсех? Завихме наляво. Стара висока сграда. Висок партер. Врата в сутерена. Циганинът отключи катинара. Стъпало надолу. Мижава лампа. Малка стая, прозорче залепено с хартия. Стол и напряко на стаята до стената нещо като тезгях. Мръсно, боклуци навсякъде

„А сега да те видя.“ Завъртях му се като на модно ревю. „К’во ми се въртиш такава, саблечи се.“ Дръпнах ципа на роклята хвърлих я на стола. „Я сега се завърти.“ Завъртях се, циганинът ме дръпна за зърната, потупа по задника, бръкна ми между краката. „А, подмокрила си се, ебе ли ти се?“ Кимнах с глава. „Не си лоша, още те бива. Ама не си за улицата. Ще те настаним в хотела отсреща, там са наши хора. Колко можеш да оправиш на вечер.“

„Ами 5, 6 сигурно ще мога.“ Това го треснах малко ей-така, чак до толкова не бях го докарвала. Май остана доволен. „Добре ще си с парите. Ама после ще говорим. Ти само да не излезеш някое дърво. Легни сега ей на масата.“ И таман да легна. „Ти презервативи носиш ли си?“ Не се бях и сетила, винаги съм се ебала на голо. „Не нося.“ „А то на голо не бива.“ Извади презерватив, разкопча си панталона.

Черен цигански кур, дебеличък с хубава главичка. „А сега, нанижи ми го.“ Ами като никога не съм го правила? Как да е справих се. Легнах на тезгяха, добре разкрачена. Циганинът си смъкна панталона и тогава за пръв път го разгледах. Бял слип и бяла тениска, чист, гладко обръснат. Приближи се и ме поиздърпа навън. Вдигна ми краката на раменете си. Мина с кура нагоре-надолу между срамните устни.

Бях лудо възбудена. И мокра, мазгата се стичаше чак до ануса. Ама и той си знаеше работата. Подпря го така, че главичката а да влезе в мен и го задържа. Ако можех щях аз да си го вкарам. И точно в този момент на вратата се заблъска. Някой викаше нещо на цигански. Моят се дръпна назад, краката ми увиснаха и ща не ща се надигнах от тезгяха. А той издърпа презерватива, хвърли го на земята, загащи се. „Ти чакай тук, сега ще се върна.“ И изхвърча през вратата.

Седях насред стаята гола, с разни боклуци, книжки и бог знае още какво, полепнали по гърба и дупето, омазана от стичащата се мaзга. Огледах се, на пода се въргаляха парчета от банички, хартии, използвани презервативи. Стана ми гадно. Грабнах си роклята от стола и през вратата се затирих към колата. Слава Богу, беше наблизо. Багажника се запъна, ама все пак го отворих. Ключовете, запалих и обратно.

Вкъщи първо в банята. Чаша водка, цигара, поуспокоих се и в леглото. Събудих се рано сутринта. И на трезва глава се замислих. как щеше да продължи цялата авантюра. Добре, циганинът щеше да ме наебе. Това хубаво. И сигурно щеше да ме заведе в хотела. И още някой и друг да ме наебе. И това как да е, от ебане никога не съм се плашила. А след това, щях ли да се отърва от циганина? Сигурно щеше да намери чалъм да ме върже. И какво, след Ана и онези лесбийки, някой пак да се опита да ме направи проститутка. Този път съвсем професионална. Ако не от най-долна, то поне от долна класа. Все пак имах късмет, и то голям, че го викнаха. Наистина късмет си беше.