Застаряваща нимфоманка - Началото се завърна (1992)

Вече почти две години съм на село. Стив се разправя с обектите си, аз уж работя, децата са при нас, но често-често ги пращаме при баба им. За тяхна радост. Иначе, общо взето скучно, общуване със зъболекаря, лекарката (нея Стив я е оправял преди зъболекарят да дойде, а и докато мен ме е нямало). Стив категорично отказва да седна на една маса с хората с които работи, дори с помощниците си. Държи да има дистанция между него и подчинените. Може и да е прав, в селото го уважават дотам, че се носят разни митове за качествата му. Дали така мислеха началниците от София не съм много сигурна. Мяркат се насам от време-навреме и понеже стаята за гости е близо до нас, естествено ги каним я на вечеря, я на по коняк по-късно..

Вкъщи телефон, естествено нямаше. Пък и да имаше, щеше да работи до 5 – работното време на пощата. Стив обаче, на обекта си имаше директен телефон с градската централа, лукс невиждан. И понеже до обекта имаше поне километър и половина, си го ползваше сам. Пък ако имаше нещо спешно, когато по изключение си беше вкъщи, пазачът на обекта притичваше в свински тръс да съобщи. Така една вечер, беше късна есен и доста студено, на вратата се потропа. „Една другарка се обади, че била в града командировка и иска да ви види.” Името беше на Петя. Как ни е открила, един Господ знае. Както и да е, на следващата вечер служебната кола я докара. За една вечер. Целувки, искрено й се зарадвахме и двамата. Вечеря, домашното вино вече беше станало, добре пийнахме, а като дойде време за лягане, ние двете в спалнята, Стив в хола. Децата бяха пак при баба. Баня, малко клюки и закъснели информации. Още не бяхме загасили лампите и той цъфна на вратата. Гол и надървен. Май му предстоеше тройка с две жени. Отметна завивката на леглото на Петя (спяхме на отделни легла под ъгъл), вдигна й нощницата и без много-много да се мае й го набута. Петя лежеше като дърво. Погледна ме въпросително. „Какво чакаш, загорял е за путка като теб.” Станах и седнах на края на леглото й. Смъкнах си нощницата, помогнах й да издърпа своята през главата. А Стив продължаваше да я праска, вдигна й краката и я разкрачи. Тя сумтеше, галеше го по врата, целуваше го. Огромно удоволствие да ги гледаш. Оргазъмът й беше невероятен, всъщност такъв, какъвто го помнех отпреди. „ Малко почивка, пък и Силвето те чака.” Вдигна ме, наведе ме над леглото и със замах ми го вкара. Беше като бесен, подпрях се с две ръце на стената, гърдите ми се тресяха в такта на здравото ебане. Пъшках и охках от удоволствие. „И аз искам така.” Петя беше успяла да се измъкне и се надупи до мен.”Нали не се сърдиш, ама ти си го имаш всеки ден, а аз утре си тръгвам.” Стив го извади, тя беше наред. Натисна ме да не се изправям и ни почна двете, десетина пъти в нея, след това в мен. Знаех, че курът му е мокър от мазгата й, че след това й го вкарва с моите сокове. И това ме възбуждаше до полуда. Изтегна се на леглото, Петя нахлузена на надървения му кур, аз зад главата му, разкрачена се търках в късо подстриганата му коса. Петя опря ръце на раменете ми. Наведена напред, с щръкнало дупе се опитваше да си търка клитора в него. Главата й се приближи да моята. Целунахме се, диво и страстно. Тя ме хвана за гърдата. И всичко се завъртя около мен. Кога станах, кога издърпах Петя на другото легло, кога засмуках нейният клитор й лицето ми беше омазано от сокове? Не знам, пък и надали имаше някакво значение. Бях като в транс, Петя охкаше, неартикулирани викове от клиторен оргазъм. И изведнъж главата й се намери между краката ми. Езикът й шари в мен, изважда го, засмуква ми клитора, ръцете ме обхващат, пищя от удоволствие. Тя, която не искаше да бъде активна в тази тройка с две жени. Задъхани лежим една до друга, обръщаме се настрани, целувка, една безкрайна, а пръстите ни са върху клиторите. Оргазъмът ни идва едновременно. Мощен клиторен оргазъм ! Краката ни са оплетени така, че се трият в срамните устни и търсят клиторите. Вече не се целуваме. Захапала съм я за рамото, а на другия ден видях синката на врата ми. Стив се е изпразнил. На бедрото ми. То чаршафи, завивки, всичко е омацано, омачкано. Но беше хубаво. „По цигара?” Пушим тримата и се усмихваме един на друг. Толкова хубаво никога не е била, нали? На другата заран. Слава Богу, будилникът иззвъня навреме. Набързо кафе. Прегръдки, целувки. Джипката чака. Знаем, че едва ли ще се видим пак. А неотдавна случайно минах покрай къщата й. Некролог, погребението било преди два дни.